Мъжки игри

— При кого живеете?

— При роднини. Обадете им се, те ще потвърдят.

— И детето ли не е регистрирано?

— Не, Лиля е коренячка московчанка. Аз живея в апартамента на баща й и съпругата му.

— Какво правехте тук в този късен час?

— Нали ви казах, ще се местим в този блок, купихме тук апартамент и сега го ремонтираме. Наложи се да закъснеем, защото асансьорният техник изключи асансьора, а ни докараха дъските, които бяхме поръчали, и работниците ги качиха на ръце. Ако мислите, че това се прави лесно и бързо, можете да проверите колко време отнема.

Паригин остана поразен, че тя продължаваше да говори весело и дори май се шегуваше, във всеки случай отговаряте на въпросите без ни най-малко раздразнение и доста подробно.

— Ще трябва да поседите тук и да почакате, докато проверим самоличността ви.

— Разбира се — отговори тя и отново се усмихна.

— Защо, какво се е случило тук? — колкото можа по-равнодушно попита Паригин шофьора. — Защо е цялата дандания?

— Една жена и един мъж са загинали, паднали са от високо — лаконично отвърна шофьорът. — И изобщо не отправяйте въпросите си към мен.

Той явно не беше разговорлив, но Паригин искаше на всяка цена да научи какво се е случило и защо някой е познал Аня по някаква снимка. Да не би да са я издирвали? Но защо? За какво?

— Добре, добре, ще питаме другите — благодушно отвърна той. — А какво викаха тука колегите ви през мегафона? Викаха някаква Лазарева ли беше, Ларионова ли, казваха й да слезе, заплашваха, че районът бил отцепен…

— Ами точно тя загина. Маниакална убийца, напълно откачена, удушила е десет души, избягала от следствието, за това я издирвахме.

— Ама наистина ли десет души… — смаяно изохка Ира.

— Ъхъ — потвърди шофьорът. — Тоя й беше единайсетият.

— Кой тоя? — не разбра тя.

— Ами с когото паднаха от високото. Тя го душеше, съвсем за малко не успяхме да я заловим. Ако бяхме дошли три минути по-рано, щеше да оцелее човекът.

Паригин едва се сдържаше да не му кресне. Как му се обърна езикът да нарече Аня откачена маниачка? Била удушила десет души! Тоя бил единайсетият. Глупости, идиотщини! „Спокойно, Женя, спокойно — каза си строго той, — не се възмущавай, откъде може това шофьорче да знае истината, не му се сърди. Ти си мълчи и си седи кротичко. Ти няма откъде да знаеш истината. Нали не познаваш жената, която е загинала, след като е паднала от… От кой етаж всъщност падна? От дванайсетия ли? Не, Женечка, не от дванайсетия, ти и понятие си нямаш от кой етаж е паднала, не си го видял, нали така? И милиционерчето не ти е казвало. То ти каза: «Една жена и един мъж са загинали, паднали са от високо.» А ти не си фантазирай, че да не си докараш някоя неприятност.“