Лабиринтът на Озирис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът на Озирис». Краткое содержание книги:
Журналистка е брутално убита в арменската катедрала в Йерусалим и детектив Ариех Бен Рои се заема да открие убиеца. Една от оскъдните следи като че ли не пасва с разследването — връзка със стар случай с изчезнал човек в Египет. Озадачен, Бен Рои се обръща за помощ към стария си приятел и съперник Юсуф Халифа от полицията в Луксор.
Макар и изтерзан от лични проблеми и погълнат от друг случай с мистериозно отровени кладенци в Източната пустиня, Халифа се съгласява да помогне на приятеля си.
Онова, което открива, ще промени завинаги живота и на двамата.
Двете разследвания се преплитат и детективите са въвлечени все по-дълбоко в зловеща мрежа от насилие, тормоз, корпоративни престъпления и антикапиталистически терористични групи. А в сърцето на тази мрежа се намира Лабиринтът — древна загадка отпреди три хилядолетия, която вече е взела живота на двама души, а скоро ще отнеме и още…
— Невероятно — промърмори Халифа, като се питаше какво означава всичко това. Омар сякаш прочете мислите му и вдигна пръст, за да покаже, че трябва да прояви още малко търпение и важното предстои.
— Едва неотдавна започнахме да проучваме тези разломи по-подробно — каза той. — Най-вече защото нямахме необходимата технология. Но сега един екип от университета „Хелван“ използва въздушно наблюдение, за да картира цепнатините, или поне по-големите. И за наш късмет една от проучваните от области е именно тази, която ни интересува.
Той плесна отново картата с длан.
— Просто по интуиция се свързах с тях и им дадох координатите на отровените водоеми. И знаеш ли какво откриха те?
— Всичките са върху разломи? — предположи Халифа.
— Именно. И седемте кладенеца са изкопани в хидропропускливи цепнатини. Водата, която черпят, се движи. Задръж тази мисъл в главата си… — той потупа слепоочието на Халифа — … и сега погледни разпределението на кладенците.
Отново посочи седемте червени кръстчета.
— На пръв поглед изглеждат произволно разпръснати, нали? Просто кладенци без никаква очевидна връзка помежду им. Ако обаче вземем предвид кога са били отровени, започва да се очертава закономерност. Най-ранният инцидент според съобщенията е станал тук, в Деир ел Зейтун.
Той докосна кръстчето, което беше най-близо до центъра на картата и отбелязваше манастира, за който бе разказала Демиана Баракат.
— А последният е тук…
Показа кръстчето, където беше фермата на Атия.
— И между тези две места отравянията имат ясна хронологична последователност. В общи линии колкото повече се отдалечаваме от централните възвишения, толкова по-късни са отравянията.
Пепелта се беше събрала на върха на цигарата, но Халифа не я забелязваше. Характерното гъделичкане по гръбнака изведнъж се беше появило отново.
— Има различни начини за обясняване на този модел — продължи Омар. — Възможно е да става въпрос просто за съвпадение. Или някой незнайно защо е замислил кампания за отравяне на кладенци, като се започне с най-отдалечените. Лично за мен обаче очевидното обяснение — единственото реално обяснение — е, че кладенците не са били отровени отгоре, а отдолу. И виновникът за отравянето стига до водния басейн ето тук…
Той почука с кокалче средата на картата, където бяха вълнообразните контури на Гебел ел Шалул.
— … и се процежда навън и надолу по линиите на разломите.
Пепелта от цигарата падна върху картата. Халифа я махна. Гъделичкането бе станало по-силно. Много по-силно.
— И тъй, стигаме до анализа на водата — каза Омар и взе доклада си, който Халифа беше оставил на съседното бюро. — Отне известно време и трябваше да използвам някои връзки, но успях да получа проби и от седемте кладенеца. Резултатите дойдоха вчера. Както и очаквах, всички кладенци са отровени от едно и също нещо, с малки отклонения в отделните концентрации. Изненадата беше какво е то.
Той отвори доклада, прелисти го и зачете:
— Следи от живак. Повишено количество селен, флуорид и хлорид. Изключително високи количества…
Омар погледна към Халифа.
— … арсеник.
Халифа зяпна.
— Някой е изхвърлял арсеник във водата?
— Така изглежда. Макар че интересен е не толкова самият арсеник, колкото намирането му в съчетание с останалите вещества. Това излиза извън рамките на специалността ми, но разговарях с някои познати и се стигна до заключението, че става въпрос за утайки от сярна пещ.
— Това пък какво означава, мътните да го вземат? — слисано попита Халифа.
— И аз зададох абсолютно същия въпрос — разсмя се Омар. — Оказва се, че това е етап от процеса на отделянето на рудата от скалата. Използва се за извличане на различни метали — мед, цинк, олово. В този случай обаче високата концентрация на арсеник говори повече за остатъци от…
— Добив на злато — довърши Халифа. Гъделичкането беше изчезнало. Вместо него усети тежест в стомаха си. Взираше се в картата, във възвишенията в центъра на пустинята, после смачка фаса в пепелника в югоизточния ъгъл.
— Извинявай за момент. Омар — каза той. — Трябва спешно да се обадя по телефона.
27.