Лабиринтът на Озирис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът на Озирис». Краткое содержание книги:
Журналистка е брутално убита в арменската катедрала в Йерусалим и детектив Ариех Бен Рои се заема да открие убиеца. Една от оскъдните следи като че ли не пасва с разследването — връзка със стар случай с изчезнал човек в Египет. Озадачен, Бен Рои се обръща за помощ към стария си приятел и съперник Юсуф Халифа от полицията в Луксор.
Макар и изтерзан от лични проблеми и погълнат от друг случай с мистериозно отровени кладенци в Източната пустиня, Халифа се съгласява да помогне на приятеля си.
Онова, което открива, ще промени завинаги живота и на двамата.
Двете разследвания се преплитат и детективите са въвлечени все по-дълбоко в зловеща мрежа от насилие, тормоз, корпоративни престъпления и антикапиталистически терористични групи. А в сърцето на тази мрежа се намира Лабиринтът — древна загадка отпреди три хилядолетия, която вече е взела живота на двама души, а скоро ще отнеме и още…
— Минах на преглед преди три седмици — каза човекът, без да вади цигарата от устата си. — Всички документи са тук, ако искате да проверите.
Бен Рои му каза, че не е необходимо.
— Често ли минавате от тук? — попита той.
— Два пъти седмично. От Ашдод до Мицпе Рамон и обратно през Йерухам и Димона.
— Да сте виждали тази жена?
Бен Рои му подаде снимката. Шофьорът я разгледа и му я върна, клатейки глава.
— Сигурно е стояла тук. Сякаш е очаквала някого.
— Никога не съм я виждал.
— Сигурен ли сте?
— Напълно.
— Добре, можете да продължите.
Бен Рои се отдръпна и му даде знак да тръгва.
— И махнете тази цигара! — извика той, докато шофьорът потегляше. — Карате шибана петролна цистерна!
Онзи измърмори нещо, метна цигарата навън и потегли. Бен Рои се върна при колата си и отново нападна чипса.
През следващия час и половина спря още четиринайсет коли, сред които пикап с бедуини, военен автобус от военновъздушната база в Рамон и кабриолет „Ауди Р“, каран от най-дебелия мъж, който бе виждал, в компанията на две от най-красивите жени, които бе срещал — нагледен пример за това колко съблазнителни могат да бъдат парите.
Двама души познаха Ривка Клайнберг от снимките й във вестниците, никой обаче не я беше виждал лично, още повече на това затънтено място. Докато аудито се отдалечаваше с гърмяща музика и развети от вятъра женски коси, Бен Рои най-сетне призна, че си е изгубил времето. Реши да проследи второстепенния път до египетската граница и да види дали нещо няма да привлече вниманието му. После щеше да отскочи до Мицпе Рамон за разговор с местните полицаи и да поеме обратно към Йерусалим.
Огледа за последен път с бинокъла, изпика се край пътя и се качи в тойотата. От юг забеляза друга кола, далечно бяло петно в маранята. Поколеба се дали да направи един последен опит. Накрая реши, че не си заслужава, затръшна вратата, сложи си колана, махна лампата от покрива и потегли. Почти незабавно размисли и спря. Изключи от скорост, разкопча колана и сложи лампата.
— Едно към шестнайсет — промърмори той, взе снимката на Клайнберг и излизаше.
Колата се движеше бързо и за петнайсет секунди се бе превърнала от мираж в съвсем реален автомобил. Джип, доколкото можеше да прецени. Той излезе на пътя. Колата наистина летеше и стопяваше устремно разстоянието. Когато приближи на четиристотин метра от него, Бен Рои вдигна ръка, но тя изобщо не намали. Триста метра, двеста и Бен Рои се канеше да се дръпне, когато шофьорът внезапно наби спирачки. Чу се съскане на гума в асфалт вдигна се малко пушек и колата — тойота „Ленд крузър“ спря на пет метра от него. Същата картинка като с аудито — мъж зад волана и две жени, макар че в този случай мъжът беше слаб и красив. Бен Рои отиде до прозореца му и показа значката си.
— Ако имах радар, щяхте да останете без книжка — каза той.
— Съжалявам — отвърна шофьорът. — Бях се отнесъл.
— Лош момент за отнасяне, докато караш толкова бързо.
— Съжалявам — повтори шофьорът.
Бен Рои постави ръка на покрива и надникна вътре. Жената на предната седалка беше слаба, с късо подстригана тъмна коса, гърдите й ясно се очертаваха под тениската й. Онази отзад беше кестенява, на опашка, и с дълги загорели крака, опрени в седалката на шофьора. Нямаше как да не забележи, че и двете са привлекателни, макар и не по същия начин като спътничките на дебелака. Онези бяха кукли, лъхаха на секс от километри. Тези двете бяха по-скромни, имаха… манталитет.
— От тук ли сте? — попита той.
— От Тел Авив. Бяхме в Ейлат за няколко дни.
Късметлия, помисли си Бен Рои.
— Често ли пътувате по този път.
— Горе-долу веднъж на два месеца.
Очите на Бен Рои се стрелнаха към жената на задната седалка, след което подаде снимката.
— Случайно да сте я виждали?
Всички погледнаха, а жената отзад свали краката си и се наведе.
— Аз съм я виждала.
Бен Рои почти напъха глава вътре.
— Тук ли?
— Не, във вестника. Това е жената, която е убита в Йерусалим.
Имаше акцент. Съвсем слаб, но се долавяше. Американка, предположи Бен Рои. Или може би англичанка. Красиви очи, лунички по носа — определено привлекателна.
— Но никога не сте я виждали в този район?
Тя поклати глава.
— А вие?
Другите двама също поклатиха глави.