![Неспокойкото [ЛП] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/9/5/nespokojkoto-lp-download.jpg)
Неспокойкото [ЛП]
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич
- Серия: Трикс (bg) #2
- Язык: болгарский
- Год: @Публикувано първо в Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Неспокойкото [ЛП]». Краткое содержание книги:
— Ще успеем — кимна Неделя. — Защото дадохме дума, а думата на гнома е по-твърда от гранит.
Успокоеният Трикс кимна. И каза:
— Аз междувременно…
— Ние междувременно! — поправи го Тиана.
— Ние междувременно ще се маскираме и ще се промъкнем в лагера на номадите — реши Трикс. — Ще кажем, че сме дошли да служим на Алхазаб. Както разбрах, при него идват от цял Самаршан — и възрастни, и деца, и мъже, и жени. Ще се опитаме да бъдем по-близо до Прозрачния бог и когато той захвърли другото ми аз в пустинята…
Трикс се замисли.
— Ще му нанесеш коварен удар от арсенала на асасина? — предложи Вторник.
— Ще го удариш с ужасяващо заклинание? — попита Петък.
— Ще го предизвикаш на честен двубой? — предположи Събота.
— Засега не знам — призна Трикс. — Но все още имам време да помисля. Ще трябва да е нещо неочаквано и смъртоносно… нещо по-страшно от бойна метла или огнена топка.
— Имай предвид — смутено каза Понеделник. — Скирдът е готов да умре в битка, и големите не познават съмнението. Ако трябва, ще разпръснем номадите по всички краища на пустинята. Ако се наложи — ще влезем в битка с магьосника. Но ако магията на Прозрачния бог наистина е толкова силна, колкото казват, тогава дори ние, гномите, ще бъдем изложени на нея.
— Това означава, че ще трябва да разпръснете охраната на Алхазаб и да попречите на номадите да се нахвърлят върху мен — кимна Трикс. — А с Прозрачния бог трябва да се справя сам.
Старейшините закимаха.
— Знам — каза Трикс. — Не се притеснявайте, моля ви. Няма да искам от вас невъзможното.
— Невъзможното изобщо не бива да се изисква — заяви Събота. — От никого.
— Не е вярно — отговори Трикс. — Невъзможното можеш да го изискваш, но само от себе си.
Пътят до повърхността се оказа много по-лесен от спускането. Груя и приятелките й заведоха гостите до далечния край на пещера, където в скалата беше врязана масивна стоманена врата. Огромни болтове я държаха затворена.
— Това е един от изходите към повърхността — каза Груя. — Не е използван от вече хиляда години… но механизмът би трябвало да е наред.
Тя посочи към изсечен в камъка надпис:
КЛЕТКА ТОВАРО-ПЪТНИЧЕСКА. Вместимост — 2000 кюлчета или 20 гнома в бойно облекло. Да не се използва от гноми на възраст под 150 години без разрешение от възрастни! На влизане в клетката първо влезте вие, след това вкарайте количките, при излизане — първо изкарайте количките, а след това излезте вие!
ПАЗЕТЕ СЕ ОТ ПРИЩИПВАНЕ НА БРАДАТА, ОПАСНО Е ЗА ЖИВОТА И ЗА ДОСТОЙНСТВОТО!
За повреждане на клетката — три години рудничарска работа! Период на проверка — веднъж на всеки 1500 години. Пазете клетката! Клетката предпазва вашето здраве!
— А ключът? — попита Трикс.
Вместо отговор Груя се наведе и вдигна изящна теракотена плочка, поставена пред вратата. Под нея лежеше дълъг ключ със сложна форма.
— Ще се срещнем горе — каза Груя и отвори вратата. — Ние ще се бием заедно… и заедно ще победим!
— Ще победим! — повториха след нея отрядът й и всички удариха с кайловете по броните.
— Благодаря, Груя — каза Трикс.
— И аз ви благодаря — кимна Груя. — На теб, Умния, на теб, Учтивия, и на теб, Понякога Носеща Бяла Рокля! Винаги съм мечтала да видя истинска Бяла Рокля!
С тези думи Груя се надигна на пръсти и звучно целуна Трикс по брадичката. Трикс се смути, но за щастие Груя веднага целуна и Тиана (тя дори се наведе, за да е по-удобно на гномката), и Халанбери.
— Вървете — каза Груя и изтри появилите се в очите й сълзи. — Вървете, че нещо се разчувствах…
Младежите смутено минаха през вратата. Зад нея наистина се оказа здрава просторна клетка — единствено таванът беше нисък. На стената бавно, със съскане гореше газов фенер. До вратата стърчаха две дръжки, над едната беше написано „ГРАД“, а над другата — „ПОВЪРХНОСТ“. Кой знае защо дръжките бяха опушени, сякаш някой хулиган ги беше горил с огън.
— Непременно ще победим! — обеща Трикс, на когото очите също засмъдяха — дали от вълнение, или от теч на газ от фенера. И твърдо натисна дръжката „ПОВЪРХНОСТ“.
С метално скърцане решетъчните крила на клетката се затвориха. Затвори се и желязната врата, зад която се тълпяха гномките. Някъде текна вода, заскърцаха макари, затракаха зъбни колела.