Неспокойкото [ЛП]

— Магията не е само в красотата на думите — започна Трикс. — И не е само в тяхната свежест. Магията зависи и от този, който говори… и от този, който слуша.

— Това е всеизвестно — леко предпазливо каза русалката.

— Така че силата на вашата магия е в това, че сте русалки. А гномите не умеят да правят заклинания, защото са гноми.

— Искаш да кажеш, че ние сме най-умните? — възхити се русалката.

— Искаш да кажеш, че ние сме най-глупавите? — възмути се Груя.

— Не! — размаха ръце Трикс. — В никакъв случай! Тук не става дума за глупост или за ум. Разбирате ли… магията — това е баланс.

— Между доброто и злото! — кимна русалката.

— Не… тоест не само между доброто и злото. Също е между вярата и недоверието… въображението и земността… дори подземността… Извинявай, Груя.

Настъпи зловеща тишина.

— За да се случи магията, трябва да си я представиш и да повярваш в нея — бързо каза Трикс. — Груя! Кажи ми как е устроена твоята месомелачка!

Груя замълча за момент. После кимна:

— Добре. Месомелачката в основата си има широка тръба, изработена от бронз, с диаметър сто зърна… това е ето такава мярка за дължина… и с дебелина на стената десет зърна. Вътре в тръбата е фиксиран винт, който представлява петвиткова бронзова спирала, която при завъртане подава парчетата месо към нож с четири остриета…

— Груя, ти много добре си представяш това, което описваш, нали? — попита Трикс.

Гномката се поколеба. После кимна:

— Разбира се! Аз самата я направих!

— Лесно ли я направи? — продължи да разпитва Трикс.

— Трудно — призна Груя. — Много. Всичко трябва да се изчисли много добре, да се изработи старателно…

— Значи вярваш, че ако произнесеш заклинание, месомелачката ще се появи от нищото?

Груя се замисли. След това поклати глава:

— Не, Трикс. Не вярвам. Това е сериозна и прецизна работа. Тук всичко трябва да се измисли много добре, да се начертае и внимателно да се направи по чертежа.

— Точно в това е работата — каза Трикс. — Вие, гномите, сте много умни и способни. Вие живеете в подземните дълбини и майсторите невероятни неща. Свикнали сте да претегляте всяка своя стъпка, всяко движение на кайлото. Около вас са глухи каменни слоеве, над вас са надвиснали тежки и опасни скални сводове, скрити в земята газови мехури заплашват да избухнат, в мрака дебнат свирепи чудовища, от влажния въздух ви болят ставите, брадите ви се покриват с пърхот…

Някоя от гномките изхлипа.

— Никога нищо не ви се дава даром — продължи Трикс. — Можете да разчитате единствено на себе си и на своите другари. Магията ви привлича… но дълбоко в душата си вие не вярвате в нея. Прекалено ясно си представяте естеството на нещата, твърде добре разбирате колко е трудно да ги направите с ръце, за да ги създавате от нищо.

Груя едва забележимо кимна.