![Неспокойкото [ЛП] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/9/5/nespokojkoto-lp-download.jpg)
Неспокойкото [ЛП]
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич
- Серия: Трикс (bg) #2
- Язык: болгарский
- Год: @Публикувано първо в Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Неспокойкото [ЛП]». Краткое содержание книги:
— Всъщност в резултат на любовта възниква всичко — строго отговори русалката. — Голямо момче си вече, трябва да знаеш, че децата не ги носи щъркелът!
— Но ние говорим за магия! За чародейство! — проплака Трикс. — Ето, виж… да се появи пред мен красива дървена маса!
Разбира се, нищо не се случи.
— Не се получи — спокойно призна русалката.
— Защото думите са изтъркани! Но ако го кажа така… — Трикс за миг се замисли. — Въздухът пред мен помътня и като че ли се сгъсти, в началото се появи плот — кръгъл, инкрустиран с перли, после отдолу се появиха три изящни резбовани крачета — и ето на пясъка край подземното езеро стои красива малка масичка!
Масичката се появи. Не беше чак толкова красива, инкрустацията беше лошо поставена и неравномерна, краката се оказаха прекалено изящни и тънки, но все пак това си беше истинска масичка — на която Трикс триумфално постави празната си чаша. Масичката изскърца, но издържа.
— Сработи — кимна русалката. — Сега е мой ред. Да се появи до нея още една красива масичка!
Трикс погледна тъжно към появилата се във въздуха масичка. Беше много красива. И явно много по-здрава. Гномките на брега не издържаха и заръкопляскаха.
— Защо? — попита Трикс. — Защо така?
— Не знам — съчувствено отговори русалката. — Същият проблем имаме и с гномите. Ние съвсем честно им казваме и показваме всичко, те го повтарят — но при тях магията не работи. А при Алхазаб всичко веднага започна да се получава! Ние само му казахме за основните направления на магията, дадохме му примерни заклинания — и всичко веднага се завъртя.
— При Алхазаб се е получило. При гномите — не. При мен — също не… — Трикс замислено погледна Тиана. — Опитай ти, а?
— Искам красиво кръгло огледалце! — протягайки ръка, каза Тиана.
За миг въздухът над дланта й затрептя, но така и нищо не се появи.
— Знаех си, че няма да се получи — въздъхна Тиана. — Така си и знаех…
— Халанбери — каза Трикс. — Я опитай ти.
Момчето смутено го погледна.
— А може ли?
— Разбира се — каза твърдо Трикс. — Как мислиш, защо Лапад те изпрати с нас? Именно защото знаеше, че ти си велик магьосник!
— Аз? — ококори се Халанбери.
— Разбира се! Просто досега никога не си се опитвал. Но сега ще видиш колко е просто. И Лапад веднага усети могъщия дар в теб! Хайде, не се стеснявай! Какво би искал?
— Халва! — възкликна Халанбери. — Но не таханова, нея не я понасям, а фъстъчена! Със стафиди! Мека и ронлива! Ой…
Всички се взряха в парчето халва в ръцете на Халанбери.
— Точно такава… — удовлетворено каза момчето и отхапа. — Аха! Вкусно!
Русалката се плъзна от камъка и с два удара на опашката стигна до брега. Излезе наполовина на пясъка и се загледа в парчето халва. После възторжено каза:
— Получи се! При него също работи!
— Работи, работи! — закрещя Груя. — Работи!
Но в гласа й нямаше много радост. Трикс въздъхна и взе парчето халва от Халанбери. Отхапа. Беше вкусно.
— С тази халва няма да се наядеш — предупреди той.
— Ами добре! — махна с ръка Халанбери. — Но пък е вкусна, аха!
— Колко е хубаво да научиш някого на магия! — каза русалката, гледайки одобрително към Халанбери. — Знам, че гномите подозират, че ние ги учим неправилно…
— Не, не! — запротестира Груя.
— Подозирате — твърдо отговори русалката. — Но ние наистина ги учим на всичко, което умеем. Тук всичко е много просто! И самите ние не знаем защо при някого се получава, а при друг — не. Никой не знае…
— Аз знам — каза Трикс.
Настъпи тишина, дори Халанбери спря да дъвче.
— Вашата магия не е за гноми — каза Трикс. — Страхувам се, че всъщност никоя магия не е за гноми. Съжалявам, Груя.
— Нищо, нищо — бързо отвърна тя. — Но… Старейшините ще искат да знаят причината!
— Аз също искам да знам — обади се русалката. — Знаем, че сме най-великите магьоснички в света. Но не знаем защо. Говори!
Трикс замълча за момент. После погледна Груя и твърдо каза:
— Отряд големи и гномски скирд!
— Старейшините никога не мамят! — пламенно отвърна Груя. — Аз… аз лично ще застана в първата редица, стиснала кирка в ръка! Момичета?
— Всички ще дойдем! — извикаха гномките.