Били Стрейт [bg]

— Не съм мислил! Надявах се! Бог ми е свидетел, че вие не сте свършили нищо, по дяволите! Бъркам се в собствения си джоб, а на вас не ви стига нито умът, нито достойнството да ме подкрепите…

— Доктор Боулингър — каза Петра твърдо, — какви улики се надявахте да намерите?

Мълчание. Боулингър сведе воднистите си сини очи.

— Нямах… ясна концепция. Но с какво би навредило? Това е мястото, на което той е пребил моята Лиза. Ами ако е правил някакви записки или Лиза е оставила нещо написано? Престанете да прекъсвате мисълта ми, млада госпожице, същественото е, че отидох там и потърсих нещо да разбия прозореца…

— Лопатата.

— Не, не, не! Хванах лопатата, след като го видях! Всъщност търсех длето, за да изкъртя катинара. Умея да си служа с инструменти.

Последното изречение бе изречено с патетично самохвалство. Виж ме, мамо, аз съм полезен. От устните на Боулингър излизаше отровен дъх. Погледът му издаваше уплаха. Може да не е бил най-добрият баща на света, но смъртта на Лиза го бе съкрушила. Какъвто беше дребен…

— Но след това вместо длетото, предпочетохте лопатата — подхвана Петра.

— След като видях гроба. Отвъд езерото.

— Гроб ли? Как може да сте…

— Можем да се обзаложим — каза Боулингър. — Прясно изкопан, около два метра. От другата страна на езерото. Растителността е утъпкана и на места липсва. Идвал съм тук и преди. След сватбата — копелето се опитваше да ми направи впечатление. Имам око за детайлите, веднага забелязвам, ако има разлика.

— Езерото има ли канализация? — попита Петра. — Може да е правил някакви ремонти…

— И аз може би съм папата. Не ставайте глупава, млада госпожице! Асистирал съм при аутопсии, виждал съм достатъчно снимки на местопрестъпления. Знам много добре как изглежда гроб.

Рон се върна и каза:

— По всичко личи, че засега сте свободен, докторе.

Боулингър изпухтя.

Форбс махна с ръка от патрулката и Петра отиде при него.

— Добре, ваш е. Надявам се да го откарате право в Лос Анджелис.

— И това ще стане — каза Петра.

— Ще стане?

— Имаме малко работа, полицай. Той твърди, че е видял пресен гроб в имота на Рамзи, но ние нямаме право да влезем в собствеността и да проверим.

— Гроб ли? Да не би да взимате това говедо на сериозно?

— Като се имат предвид подробностите по случая ни, не можем да си позволим да пренебрегнем тази информация.

— О, я стига! Да погребва някого тук?

Петра сви рамене.

— О, боже! — Форбс се обърна към Бекъл: — Гари?

Бекъл седеше в колата и пишеше рапорт за случилото се. По-ниският полицай имаше широко волево лице и масивна долна челюст.

Форбс му обясни какво става.