Били Стрейт [bg]

Автор: Келерман Джонатан
Серия: Петра Конър #1
Год: 2000
Язык: болгарский
Год: Хермес
ISBN: 954-459-696-8
Переводчик: Елена Кодинова
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Били Стрейт [bg]». Краткое содержание книги:

Дванадесетгодишният Били избягва от алкохолизираната си майка и садистичните изстъпления на приятеля й Моран. Далеч от дома, в Лос Анджелис, той се превръща в дете на улицата. Но една нощ всичко се обърква… Били става неволен свидетел на жестоко престъпление. Жертвата е Лиза Боулингър — бивша съпруга на кинозвездата Карт Рамзи. Подозренията падат върху Рамзи, но няма доказателства. Няма нишка, от която полицията да започне разследването. Освен тази, че е имало свидетел — дете. И Били е принуден да бяга. От полицията, защото не й вярва. От омразния Моран. Разбира се, още един човек е по следите му — убиецът. Носител на престижните награди „Едгар“ и „Антъни“, Джонатан Келерман е един от най-четените съвременни автори на трилъри. Роден през 1949 г., Келерман защитава докторска степен по клинична психология в Южнокалифорнийския университет и по-късно става доцент в медицинския му факултет. Преди това е работил като аниматор, илюстратор, редактор и музикант. Понастоящем се е посветил изцяло на успешната си писателска кариера. Творбите му, преведени в цял свят и достигнали общ тираж от милиони екземпляри, не слизат от челните места в най-авторитетните класации.

Перейти на страницу:

— Точно в твой стил, Ви, бялата паплач.

— Не се и съмнявай. Тате се друсаше, мама беше червива — изпя Вронек. — Това е стара кънтри песен. Бял соул.

— Бял соул пеят „Райтиъс брадърс“.

Вронек се засмя.

— Причината да ти звънна е, че докато изпълнявах споменатата си задача в споменатата дупка, се случи нещо, което си помислих, че трябва да знаеш. Късно снощи дойде някакъв и започна да показва на всички портрета на момчето, което ти търсиш, като намекваше, че всеки, който му помогне, ще вземе част от наградата.

— И от къде на къде някой ще прави това? — попита Фурние. — Още повече боклук в кожени дрехи. Ако някой от тях знае къде е, той сам ще го издаде и ще вземе всичките двайсет и пет бона.

— Не казах, че човекът е умен, Уил. Просто се мотаеше там. Но никой от тарторите не подскочи при офертата. Беше нещо такова: „Всички, на които им пука, да направят крачка напред“. Нито едно краче в ботуш не се протегна напред. Направих се на леко впечатлен, опитах се да го усетя. Той се оказа пълен тъпанар.

— Има ли си име?

— Не, ситуацията не предполагаше такова ниво на близост. Ето най-важното: бял мъж, между двайсет и осем и трийсет и пет години, кестеняв, със сини очи, чуплива коса, червеникави бакенбарди, висок колкото мен, но прибави още поне петнайсет кила.

— Голямо момче — каза Фурние.

— Държеше се като много важен рокер, но никой не го познаваше. Казах му, че ще се оглеждам за момчето и го питах как да го намеря. Каза, че тази вечер пак ще се отбие, някъде около осем. Ако искаш, като дойде, ще изляза отпред и ще ти дам знак.

— Става, Ви. Благодаря.

— На твоите услуги. Съжалявам, че няма да мога да те черпя едно питие, но там не обичат цветнокожите.

Точно затвори и Шолкопф се обади.

— Значи си там. Поне един, работещ по случая „Рамзи“, да си е на мястото.

— Какво мога да направя за вас, господине?

— Не си ли чел вестника?

— Не още…

— А трябва, случаят е публичен. Намерили са колата на момичето. Обгорена, във Венис. Трябваше да го разбера от проклетия вестник. Прочети го и веднага ела при мен.

52.

Чернилка.

Не го взе на сериозно. Владимир Жуканов свали една кукла трол от полицата и я стисна за шкембето. Рус трол, на блузата му пишеше „Луд по сърфа!“. Мразеше усмивката му. Някакъв швед или датчанин го бе измислил, но този бе произведен в Корея без лиценз. Жуканов купи десет на едро от стар московски приятел, който работеше на доковете в Лонг Бийч, за сто долара, без въпроси.

Грузинец, казваше се Макошвили, бяха късали глави заедно, докато бяха в армията, разтурваха протести край Кремъл, наливаха ум на чифутите, чистеха космополитната мръсотия.

Носеше по няколко тролчета наведнъж и прибираше парите, майната му на шефа!

Владимир Жуканов, сержант в московската полиция, беше паднал до амбулантен търговец на играчки!

Америка, страната на сбъднатите мечти. За да го пуснат в нея, заяви, че е чифут, плати цяло състояние на някакъв адвокат, специалист по имиграцията, за да лъже вместо него, после се озова в някакъв пълен с чифути бордей в Западен Холивуд и докато през следващите няколко месеца се опитваше да си намери собствено местенце в Лос Анджелис, копелето Елцин отвори вратите за всички.

Градът беше пълен с чернилки и латиноамериканци. Все още не си бе намерил мястото. Кара такси, опита безуспешно да предлага услугите си като бияч сред измамниците, успя да се добере до пазара на крадени коли в Западен Холивуд, но не успяваше бързо да шитне стоката, затова го натириха. Известно време работи през нощта като гард в един руски клуб на Трета улица, докато някакви пънкове не му разбиха носа — пет срещу един, тъпите собственици на клуба настояваха да не се носи оръжие, как тогава можаха да заявят, че вината била негова?

Сега пък това. По пет долара на час от чифута, собственик на щанда за сувенири. Жуканов редовно прибираше поне по пет процента от оборота, чифутът знаеше, но не му пукаше — избиваше си го от още двайсет щанда из целия град, живееше в парка „Хенкок“ и купуваше на кривоносата си жена диаманти.

Жуканов си мислеше как някой ден ще проникне в къщата и ще докопа тези диаманти.

Дотогава ще продава играчки. И изведнъж: спасението дойде под формата на едно хлапе.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?