Били Стрейт [bg]

— Какво има, да не би да става въпрос за някакъв сериен убиец? — попита Бекъл.

— Може би ще се окаже, че няма нищо особено — отвърна Петра. — Но, от друга страна, ако си струва, все пак вие сте упълномощените.

— Не можем да влезем просто така — каза Форбс. — Нямаме заповед за обиск.

— Така и така вече сте влизали. Заради проникването на доктор Боулингър — очевидното му противозаконно поведение ви е дало ясни основания за влизане. След като вече сте се озовали в имота, за да задържите заподозрян, сте забелязали, че нещо не е наред. Пресен изкоп.

— О, я стига! — каза Форбс. — Натапяте ни задни… Натапяте ни в сериозна ситуация.

— Добре — каза Петра. — Но ще трябва да докладвам това на шефа си, а можем да се обзаложим, че първото нещо, което Боулингър ще направи, като се върне, ще е да се свърже с пресата. Вече ни е погаждал такъв номер.

Форбс изруга под мустак.

— Да се обадим за това в участъка, Чък — каза Бекъл.

— Да — отвърна Форбс. — Ще звънна на шефа.

Когато Петра се върна в колата, д-р Боулингър седеше на задната седалка с Рон и оживено разказваше нещо. Очите му бяха сухи, все още бе напрегнат, но говореше с нормален тон. Рон го слушаше внимателно и кимаше. Боулингър се усмихна и Рон му отговори по същия начин, като добави:

— Интересно.

— Изключително интересно — каза Боулингър.

Петра седна зад волана.

— Е? — попита Боулингър.

— Казах им, че според мен трябва да ви приемат на сериозно, докторе. В момента се обаждат на шефовете си.