Спящата кукла [bg]

— Имаме проблем.

Данс говореше на Чарлс Овърби, Уинстън Келъг и Ти Джей. Бяха в кабинета на Овърби и той си играеше с бронзова топка за голф, монтирана върху дървена подложка като скоростен лост на спортна кола. Искаше й се Майкъл О’Нийл да е тук.

Катрин съобщи сензационната новина:

— Ребека Шефилд помага на Пел.

— Какво? — стресна се Овърби.

— Нещо повече. Мисля, че тя е организирала бягството.

Шефът й поклати глава, несъмнено се питаше дали не е дал разрешение за нещо, което не е трябвало. Уинстън Келъг обаче се заинтригува:

— Много интересно. Разказвай.

— Тириса Кройтън ми каза няколко неща, които събудиха подозренията ми. Затова отново прегледах материалите, които имаме до момента. Спомняте ли си разпечатката от имейл, който намерихме в „Сий Вю“? Предположихме, че Пел го е изпратил на Джени от затвора. Само че вижте. — Тя показа разпечатката. — Адресът на писмото е capitolacorrectional — затвор „Капитола“. Само че разширението е точка-com. Ако наистина беше адрес на държавно учреждение, щеше да е точка-gov.

Келъг се намръщи.

— Мамка му, да. Изобщо не съм забелязал.

— Накарах Ти Джей да провери адреса.

Младият агент обясни:

— Адресът е на сървър в Сиатъл. Можеш да създадеш свой домейн, стига името да не е вече заето. Това е анонимен акаунт. Все пак ще поискаме заповед, за да прегледаме архивите.

— Анонимен ли? Защо тогава мислиш, че е била Ребека? — попита Овърби.

— Вижте имейла. Това изречение: „Кой може да иска повече от едно момиче?“ Необичаен израз. Направи ми впечатление, защото е взето от една песен на Гершуин.

— Какво толкова?

— Ребека използва абсолютно същия израз при първата ни среща.

— Все пак… — измърмори Овърби.

Данс го прекъсна.

— Да разгледаме фактите. Джени открадва първата кола от ресторант в Лос Анджелес в петък, а в събота се настанява в „Сий Вю“. Данните за телефонните й разговори и плащанията с кредитни карти показват, че е била в окръг Ориндж през цялата изминала седмица. Но жената, която е проверила разписанието на доставките за „Ю мейл ит“, е била там в сряда. Изпратихме по факса искане за разпечатка на плащанията с кредитните карти на Ребека. Във вторник е дошла от Сан Диего в Монтерей със самолет и се е върнала в четвъртък. Взела е кола под наем тук.

— Добре, добре — измърмори Овърби.

— Така, предполагам, че жената, с която Пел е говорил от „Капитола“, не е била Джени, а Ребека. Той й е казал името, адреса и електронната поща на Джени. От този момент Ребека е поела нещата. Избрали са Джени, защото е живеела наблизо и Ребека е можела да я следи.

Келъг се намеси:

— Значи знае къде е Пел и какво прави тук.

— Би трябвало.

— Да я арестуваме — предложи Овърби. — Ти ще я притиснеш, Катрин.

— Съгласна съм, само ми трябва малко повече информация, преди да я разпитам. Искам да говоря с Негъл.