Спящата кукла [bg]

Съпругата на Негъл заплака:

— Остави ни, моля те, моля те… ще направя всичко, което поискаш. Моля те…

Данс погледна в стаята, където жената лежеше до Соня и Ерик. Момиченцето плачеше жално.

— Тихо, госпожо писателке.

Данс погледна часовника си. Замисли се какво ли правят сега нейните деца. Мисълта бе твърде мъчителна и тя си наложи да се съсредоточи върху случващото се в стаята.

Какво можеше да направи?

Да се пазари? Но човек може да се пазари само ако има нещо, което другият иска.

Да се съпротивлява? Да, но за да се съпротивляваш, трябва да си въоръжен.

— Защо правиш това? — изстена Негъл, когато и последните листове от записките му пламнаха.

— Млък!

Пел се изправи и разрови огъня с ръжен. Изтръска ръцете си. Показа изцапаните си със сажди пръсти.

— Това ми вдъхва чувство на уют. Вземали са ми отпечатъци може би петдесетина пъти. Винаги познавам неопитните полицаи. Ръцете им треперят, когато притискат пръстите ти. И така… — Обърна се към Данс: — От обаждането ти до господин писателя разбирам, че си се досетила за Ребека. Точно за това искам да поговорим. Какво знаеш за нас? Кой друг го знае? Трябва да планирам действията си и това зависи от отговора ти. И искам едно да разбереш, агент Данс, ти не си единствената, която усеща лъжата. Аз също имам тази дарба. С теб много си приличаме.

Нямаше значение дали ще го излъже или не. И в двата случая щеше да ги убие.

— О, и да ти кажа, че Ребека откри още един адрес. Адреса на Стюарт Данс.

Тази новина й подейства като шамар. Прилоша й. Страхът я обля като горещ душ, лицето й пламна.

Пак същата зависимост. Той се опитваше да я подчини, заплашвайки любимите й хора.

— Копеле! — изръмжа Ти Джей.

— Ако ми кажеш истината, на родителите ти и хлапетата няма да им се случи нищо. Отгатнах за семейството ти, нали? При първата ни среща. И това, че нямаш съпруг. Горката вдовица, Ребека ми каза. Моите съболезнования. Както и да е, предполагам, че в момента децата са при старците.

В този момент Катрин Данс взе решение.

Беше игра на късмет и при други обстоятелства едва ли щеше да избере този начин. Сега обаче, макар че последствията вероятно щяха да са трагични и в единия, и в другия случай, нямаше друг изход.

Единственото й оръжие бяха думите — и интуицията й. От А през Б до Х…

Трябваше да й помогнат.

Данс се обърна и погледна Пел в очите.

— Не се ли питаш защо сме тук?

— Това беше въпрос. Не ми трябват въпроси. Искам отговори.

Запазената марка на Даниел Пел — винаги трябваше той да командва.

— Моля те, позволи ми да продължа. Отговарям на въпроса ти. Моля те, нека да продължа.

Той се намръщи.

— Помисли добре. Защо толкова бързахме да дойдем? При нормални обстоятелства би използвала малкото име на разпитвания, но това можеше да прозвучи като опит да се наложи, а Даниел Пел трябваше винаги да владее положението.