Третата тайна [bg]

69

Ватикана

Събота, 2 декември 11:00 ч.

Мичънър и Нгови крачеха по широкия коридор към библиотеката. През високите прозорци нахлуваше ярка слънчева светлина. Бяха облечени в официалните си свещенически одежди — съответно алена и черна.

Визитата беше уредена предварително, чрез папската канцелария. Нгови обяви, че искат среща с папата, без никакви посредници, но отказа да уточни темата. Разчитаха на съобразителността на Валендреа, който без съмнение щеше да се досети за какво става въпрос, особено след изчезването на Паоло Амбрози. И тактиката им се оказа успешна. Папата се съгласи да ги приеме, въпреки че отдели на аудиенцията само петнайсет минути.

— Ще се вместите ли във времето? — попита асистентът на Амбрози, който временно изпълняваше функциите на папски секретар.

— Надявам се — промърмори Нгови.

Валендреа ги накара да чакат близо половин час, след което най-сетне бяха допуснати в библиотеката и вратата се затвори зад гърба им. Облечен в бяло, папата ги чакаше до прозореца. Слънчевите лъчи обливаха ниската му набита фигура.

— Трябва да призная, че искането ви за аудиенция пробуди любопитството ми — подхвърли той. — Двамата сте последните хора на света, които очаквах да видя в тази съботна утрин. Мислех, че отдавна си заминал за Африка, Нгови. И че ти, Мичънър, си в Германия.

— Предположението ти е наполовина вярно — кимна Нгови. — И двамата бяхме в Германия.

В очите на Валендреа припламна любопитство.

Мичънър реши да мине право на въпроса.

— Няма смисъл да чакате обаждането на Амбрози — рече той.

— Какво искаш да кажеш?

Нгови извади касетофона и натисна копчето. Просторната библиотека се изпълни от гласа на Амбрози, който разказваше за убийството на отец Тибор, за подслушвателните устройства във Ватикана, за досиетата на кардиналите, използвани като средство за натиск по време на конклава. Валендреа слушаше с безизразно лице. Когато записът свърши, Нгови изключи апарата и вдигна глава.

— Сега ясно ли ти е за какво става въпрос?

Папата не отговори.

— Разполагаме с пълния текст на третата тайна от Фатима и десетото послание от Междугорие — добави Мичънър.

— Имах впечатлението, че аз разполагам с тайната от Междугорие — възрази Валендреа.

— Само с копие. Сега вече разбирам защо реагирахте толкова остро на посланието на Ясна.

Валендреа скръцна със зъби, очевидно изпуснал нервите си.

— Искахте на всяка цена да потулите това послание! — пристъпи крачка напред Мичънър.

— И твоят Климент искаше същото! — обвинително отвърна Валендреа.

Мичънър поклати глава.