Третата тайна [bg]

Подкрепяйки Катерина, Мичънър се насочи към главния вход на Кьонигсхоф, където ги чакаше Ирма Ран.

— Наред ли е всичко? — попита с треперещ глас тя. — Вече цял час не мога да си намеря място!

— Всичко е наред.

— Слава богу! Много се тревожех за вас!

Катерина беше по-добре, макар че все още се олюляваше.

— Ще я кача горе — рече Мичънър и поведе младата жена към стълбите. Тя проговори едва когато вратата на стаята се затвори зад тях.

— Как се озова в онази църква Нгови?

— Обадих му се днес следобед и му разказах всичко, което научих. Той взе първия самолет за Мюнхен и пристигна още преди да тръгна за катедралата. Задачата ми беше да подмамя Амбрози в „Свети Гандолф“. Нуждаехме се от място, което няма нищо общо с празниците. Поразпитах и научих, че тази година църквата няма да участва в тях. Нгови се срещна с енорийския свещеник и поиска разрешението му. Той знаеше само, че представители на Ватикана искат да проведат кратка среща в храма му. — Усетил посоката на мислите й, побърза да добави; — Слушай ме внимателно, Кейт. Бях убеден, че Амбрози няма да ти стори нищо лошо, преди да е получил превода на Тибор. Просто защото не беше сигурен как ще се развият нещата. Трябваше да направим тази постановка.

— А аз бях примамката, така ли?

— И двамата бяхме примамка. Само по този начин можехме да го накараме да се обърне срещу Валендреа.

— Ама и Нгови си го бива — поклати глава Катерина.

— Израснал е на улицата в Найроби и знае как да се справи.

Разпитът на Амбрози, съответно записан на лента, продължи около половин час. През това време тя научи всичко, с изключение на пълния текст на тайната от Фатима. Той извади плика от джоба си и го хвърли на масата.

— Това е копие от писмото на отец Тибор до Климент. Оригиналът е у Нгови.

Тя разгъна листа и го прочете.

— Много прилича на това, което е записала Ясна. Нима си предложил на Амбрози посланието от Междугорие?

— Това не са думите на Ясна — поклати глава Мичънър. — Това са думите на Богородица, записани от Лусия Душ Сантуш през 1944 година, преведени от отец Тибор през 1960-а.

— Не може да бъде! — ахна Катерина. — Нима не си даваш сметка, че двете послания са еднакви?

— Разбрах го едва днес следобед — тихо отвърна той, оставяйки й достатъчно време да възприеме смайващата новина. Много пъти бяха говорили за липсата на вяра в душата й, но той никога не си беше позволявал да я съди, имайки предвид собствените си отклонения. Накрая Градът на седемте хълма ще бъде съден от Безмилостния съдник. Може би Катерина е първата, която ще бъде подложена на този съд.

— По всичко личи, че Бог се е завърнал — промълви Мичънър.