Третата тайна [bg]

Предателството на Амбрози го разтърси дълбоко. Дори за миг не се беше усъмнил в лоялността на Паоло. Толкова години заедно! Може би Мичънър и Нгови все пак го бяха подценили. Може би именно Амбрози ще се погрижи светът да не забрави Петър II. Никога да не го забрави! Искрено се надяваше, че някой ден Нгови горчиво ще съжалява за великодушието си да пусне на свобода човек като Паоло Амбрози.

Очите му отново се извърнаха към хапчетата. Поне няма да го боли. А Нгови ще се погрижи да няма аутопсия, тъй като все още изпълняваше функциите на кардинал-шамбелан. Представи си как врагът му се навежда над него, почуква го по челото със сребърното чукче и три пъти го пита дали е мъртъв. Беше убеден, че ако остане жив, Нгови ще повдигне обвиненията си. Процедура за служебно отстраняване на папата не съществуваше, но обвиненията за съучастие в убийство със сигурност щяха да го свалят от трона. И това беше причина за основната му тревога. Ако изпълни искането на Мичънър и Нгови, автоматично ще трябва да отговаря за греховете си. Но какви ще бъдат аргументите му?

Доказателството, че Бог съществува, означава само едно — че в света съществува и неизмеримо по силата си зло, което обърква човешкия дух. А животът е постоянна борба между двете крайности. Как ще обясни греховете си? Ще има ли прошка, или всичко ще бъде сведено до безмилостно наказание? Въпреки всичко, което бе научил от посланията на Мадоната, той все още беше убеден, че само мъжете могат да бъдат духовни лица. Божията църква е основана от мъже, в нейна защита те са проливали кръвта си в продължение на две хилядолетия. Намесата на жените в нещо толкова мъжко изглежда абсолютно светотатство. Съпругите и децата са само повод за разсейване, а убийството на неродено дете — жестоко престъпление. Дългът на жената е да дава живот, независимо как е заченала, независимо дали детето е желано, или не. Как е възможно Бог да не възприема толкова очевидни неща?

Протегна ръка и размести хапчетата.

Църквата ще се промени. Нищо няма да бъде същото. Нгови ще направи всичко възможно за налагането на екстремизма. При тази мисъл стомахът му се сви. Прекрасно знаеше какво го чака. Ще му бъде потърсена сметка, но това изобщо не го притесняваше. Ще се изправи пред Бог и ще заяви, че е вярвал във всичко, което върши. А ако бъде прокълнат и отиде в ада, там ще го очаква една доста подбрана компания. Няма да е първият папа, който се с отрекъл от небето.

Пръстите му механично разделиха хапчетата на купчинки по седем. Първата от тях потъна в шепата му. Обзе го една особена сигурност, нетипична за човек в последните мигове на живота. Щеше да остане в паметта на хората, защото е Петър II, глава на римокатолическата църква. Никой не може да му отнеме тази титла. Дори Нгови и Мичънър ще бъдат принудени да демонстрират почит към паметта му. От тази представа веднага му стана по-леко. Усети прилив на смелост. Хвърли хапчетата в устата си и протегна ръка към чашата с вода. После, без да си дава време за размисъл, погълна и втората купчинка. Възползвайки се от силата на мига, той стори същото и с останалите хапчета, поглъщайки ги с остатъка от водата.