Третата тайна [bg]

Надяваше се, че Мичънър знае какво прави. Нарочно блъсна Амбрози, залагайки на вероятността, че той няма да я нарани на публично място. Съдържанието на превода на отец Тибор явно имаше важно значение, тъй като той не желаеше да го сподели нито с Амбрози, нито с Валендреа. Но дали беше толкова важно, че да се изложи на рисковете, които очевидно бе решил да поеме?

Фигурата на Мичънър изчезна сред хората, които се трупаха пред сергиите с коледни сувенири. Пазарът беше ярко осветен. Във въздуха се носеше аромата на бира и кренвирши на скара. Тя също забави ход и потъна в тълпата.

Мичънър се промъкваше между празнуващите хора, стараейки се да не привлича вниманието. Пазарът се простираше на още стотина метра напред, сергиите бяха подредени от двете страни на тясна, покрита с едри павета алея. Околните сгради бяха построени от дърво, стъпили на солидни каменни основи. Скоро отмина последната сергия, тълпата видимо намаля. Отново затича. Шумният пазар остана зад гърба му в момента, в който прекоси реката по тясно каменно мостче и се озова в малък, много спокоен квартал. Зад гърба му се разнесоха стъпки, а пред очите му се разкри осветената фасада на „Свети Гандолф“. Площадчето пред нея беше почти пусто, тъй като празнично облечените хора се бяха струпали главно в катедралата и на Максплац. Надяваше се на няколко минути уединение, нищо повече. И горещо се молеше да не е предизвикал съдбата.

Катерина видя как Мичънър влиза в „Свети Гандолф“ и в очите й се появи недоумение. Беше глупаво, особено ако вземе предвид факта, че Амбрози бе по петите им. А той със сигурност знаеше, че тя го следва, следователно привлича и папския слуга.

Огледа се. Малко прозорци на околните сгради светеха, а улицата беше пуста. Затича се към железния портал, разтвори го с рязко движение и се втурна в храма. Дишаше тежко и на пресекулки.

— Колин!

Никой не отговори. Отново го повика, но в храма продължаваше да цари тишина. Тръгна по централната пътека, която водеше към олтара. От двете й страни се виждаха празните скамейки. Нефът беше слабо осветен от няколко крушки, разположени на голямо разстояние една от друга. Явно храмът не участваше в тазгодишните празненства.

— Колин!

В гласа й се долови отчаяние. Къде изчезна той? Защо не отговаря? Дали не се е измъкнал през друга врата? Сама ли е? Порталът зад гърба тихо проскърца. Катерина клекна между редиците от седалки и запълзя към далечната стена. Но скоро се принуди да спре, тъй като стъпките се приближаваха право към нея.