Не казвай сбогом [bg]

Не ме пита нищо за бременността. Знаех си, че няма да попита.

— Само ти знаеш — казвам му.

— Ще се погрижа за теб. Какво мога да направя?

Сепвам се престорено, дъвча устна, отмествам поглед, после отново поглеждам към Деси.

— Нуждая се от пари за известно време. Мислех да започна някаква работа, но…

— О, не, не, не го прави. Ти си навсякъде, Ейми — по всички новини, по списанията. Някой ще те познае. Дори с тази… — докосва той косата ми… — нова спортна прическа. Ти си красива жена, а красивите жени не изчезват лесно.

— За съжаление май си прав. Просто не искам да смятам, че се възползвам от теб. Нямах къде другаде да отида…

Келнерката, невзрачна брюнетка, маскирана като красива брюнетка, идва и оставя напитките ни на масата. Извръщам се от нея и установявам, че мустакатият любопитко е застанал до бара и ме наблюдава с полуусмивка. Не знам какво да правя. Предишната Ейми за нищо на света не би стъпила тук. Мисълта ми е помътена от диетичната кола и от собствената ми телесна миризма.

— Поръчах ти джин с тоник — казвам.

Той леко се смръщва.

— Какво? — питам, но вече знам.

— Това е пролетното ми питие. Сега пия „Джак Даниълс“ с джинджър ейл.

— Тогава ще ти поръчаме такъв коктейл, а аз ще изпия джина ти.

— Не, всичко е наред, не се тревожи.

Натрапникът отново се появява в периферното ми зрение.

— Този тип с мустаците… не ме ли зяпа?

Деси го стрелва с поглед и поклаща глава.

— Гледа… певците — произнася той думата двусмислено. — Нуждаеш се не само от малко пари. Цялото това хитруване ще ти омръзне. Да не можеш да погледнеш хората в очите. Да живееш сред… — той разпери ръце, за да обхване в жеста цялото казино — хора, с които, допускам, нямаш нищо общо. Да живееш под стандарта си.

— Това ме очаква през следващите десет години. Докато не остарея достатъчно, историята не се забрави и аз не се почувствам спокойна.

— Ха! Склонна си да го правиш цели десет години, така ли, Ейми?

— Шшшт, не произнасяй името ми!