Не казвай сбогом [bg]

— Върши работа — увери ме Танър. — Мен така ме научи. Но имах чувството, че ме замерва с камъни.

Двамата се спогледаха с усмивки, които казваха „ах, ти“. Вече ми се изясни: бяха от двойките, които неизменно се държат като водещи на сутрешно токшоу.

— Хайде отначало, но този път разкажи по-подробно за палачинките — подкани ме Бетси. — Кои са ти любимите, кои тя обича най-много и какво ти си правил онази сутрин за жена си, докато тя ти е приготвяла палачинки…

— Спях.

— Какъв подарък й беше купил?

— Още нищо не бях купил.

— Мили боже! — отчаяно завъртя Бетси очи към съпруга си. — В такъв случай адски, ама адски много трябва да похвалиш въпросните палачинки, ясно? И да разкажеш какъв подарък си се канел да й купиш за празника. Понеже и през ум не ти е минавало да се прибереш у дома без подарък.

Започнахме отначало, аз описах традицията с палачинките, каквато всъщност нямаше, най-старателно разказах за прекрасните неща, които Ейми ми подаряваше (на това място още едно бонбонче ме улучи вдясно от носа и тутакси отпуснах челюсти), и как аз, глупакът („определено трябва да изиграеш ролята на нескопосания съпруг“, посъветва ме Бетси), още се мъчех да измисля какъв зашеметяващ подарък да й взема.

— Ейми не харесваше скъпи или луксозни подаръци — подех и този път Танър ме замери с книжно топче.

— Какво?

— Минало време. Престани да говориш за жена си в минало време, по дяволите.

— Доколкото разбрах, със съпругата ти сте имали някои проблеми — продължи Бетси.

— Последните няколко години бяха трудни. И двамата останахме без работа.

— Да, това е добре! — провикна се Танър. — И двамата…

— И се преместихме тук, за да се погрижим за баща ми, който е болен от алцхаймер, и за покойната ми майка, която имаше рак, а отгоре на всичко здравата работех в бара.

— Добре, Ник, добре — похвали ме Танър.

— Постарай се да споменеш колко близък си бил с майка си — каза Бетси, макар на нея специално да не й бях говорил за майка си. — Няма кой да се появи, за да опровергае тази история, нали? Няма да изникнат компрометиращи неща за милото мамче и милото синче, нали?

— Не, с майка ми бяхме много близки.

— Добре. Тогава я споменавай често. И кажи, че със сестра ти заедно държите бара — винаги споменавай сестра си, когато говориш за бара. Ако имаш бар, значи си падаш по игричките, обаче ако го държиш заедно с обичната си близначка, значи си…

— Ирландец.

— Продължавай.

— И така се трупаше… — подех.

— Не — прекъсна ме Танър. — Звучи взривоопасно.

— И така, нещата малко се бяха объркали, но смятах да използвам петата ни годишнина, за да възродя връзката ни…

— Да укрепя връзката — провикна се Танър. — Възражда се нещо мъртво.