Край Рио де ла Плата
- Автор: Май Карл
- Серия: el sendador #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Край Рио де ла Плата». Краткое содержание книги:
«Край Рио де ла Плата» принадлежи към издание в две части. Втората част е «През Кордилерите» (Band 13).
Офицерите се поколебаха.
— Сядайте! — повторих аз. — Тези револвери са моя собственост. Майорът ми ги открадна. Познавам ги много добре и съм сигурен, че ще ви улучат незабавно, ако не изпълните някоя от заповедите ми. И тъй, сядайте!
Направих две крачки напред и заплашително насочих дулата към тях. Може би лицето ми да им се е сторило по-опасно от револверите, но тъй или иначе тримата колебливо заеха предишните си места.
— Няма да стреляте. Няма да посмеете! — процеди през зъби генералът.
— Няма да посмея ли? Че от какво ли има да се бои осъденият на смърт?
— Не можете да се спасите по този начин!
— Кой знае! Във всеки случай така предварително бих отмъстил на съдиите си за несправедливата присъда. Но кой ви е казал, че няма да успея да избягам? Не се страхувам от хлапетиите в преддверието. Просто ще важи законът живот за живот, смърт за смърт. Но чак дотам няма да се стигне. Каня се да ви дам възможност да избегнете извършването на такава грешка, за която по-късно страшно ще съжалявате. Пред мен майор Кадера се представи като подчинен на Латоре. Ако ми беше казал, че служи на Лопес Хордан, нямаше да се стигне до никакви враждебни действия. Трябва да предам на Хордан важно съобщение.
— Само си приказвате!
— Добре, съмнявайте се колкото си щете, ваша работа! Лопес далеч оттук ли е?
— Не.
— За колко време може да пристигне?
— За три часа.
— Тогава изпратете човек да го извика.
— Не мога да го направя. Убеден съм, че лъжете.
— Спокойно ще посрещна тази обида и ще ви направя едно предложение, което навярно няма да се поколебаете да приемете. Не забравяйте, че животът ви се намира в ръцете ми. Сега ще ме пуснете, после ще дадете на мен и на спътниците ми стая, където има човешки условия за пренощуване, а пред вратата ще поставите войници. Същевременно ще изпратите на кон бърз куриер до Хордан и щом той се завърне, ще ме срещнете с него. Потвърди ли генералисимото смъртната ми присъда, тогава няма да имам нищо против да ме разстреляте.
Генералът хвърли на другите въпросителен поглед, а после ме погледна недоверчиво.
— Кроите някакъв коварен план, нали? — попита той.
— Не, говоря напълно откровено.
— По дяволите! Какво ще си помисли Хордан, когато разбере, че… че…
Той се поколеба да доизкаже мисълта си и затова аз я довърших:
— …че сте допуснали един немски мерзавец така да ви притисне до стената, нали? Но Хордан ще ви прости. Във всички случаи тъй ще е по-добре, отколкото ако по-късно научи какви неизмерими загуби са му причинени с моя разстрел или по-точно с моето убийство, защото, сеньори, мога да се закълна в едно: вие сте напълно убедени, че съм невинен!
Естествено той предпочете да не отговори на последните ми думи, а попита:
— Ами ако се съглася с предложението ви, ще ми предадете ли тези два револвера?
— Не, ще ги дам само на Хордан. Ей там вляво виждам една врата. Накъде води тя?
— Към една празна задна стая.
— Може ли от там да се излезе навън?
— Не.
— Тогава наредете да доведат моите спътници. Ще се настаним в тази стая и вие ще заповядате да ни донесат храна, нещо за пиене и пури. Щом Хордан влезе в тази стая, аз ще му подам през полуотворената врата револверите си. Но дотогава ще ги задържа.
— Давате ли ни честната си дума, че няма да направите никакъв опит за бягство и че кротко и мирно ще стоите в съседната стая?
— Да.
— И че изобщо няма да използвате насилие или коварство?
— Добре, ала това предполага и вашата честна дума, че и вие ще изпълните моите условия!
— Давам ви я, сеньор. Да си стиснем ръцете!
Подадох му ръка. Той я пое бавно и колебливо.
— Майор Кадера неколкократно ми дава честната си дума, но все я нарушаваше — продължих аз. — Струва ми се, генерале, че вие притежавате по-силно развито чувство за чест от него. Имам ви доверие. Веднага отивам в определената стая, а вие ще изпратите при мен спътниците ми.
— Ще удържа на думата си. Но от вас искам да ми обещаете, че на никого от подчинените ми няма да разкажете какво се случи тук. За съжаление само Хордан ще трябва да го научи.
— Нищо няма да издам.
— Тогава вървете в стаята. Веднага ще наредя да доведат и другарите ви — каза той и отвори вратата.
Майорът все още лежеше на земята в безсъзнание. Наведох се над него и откопчах моя колан, за да го взема, защото в него бяха патроните ми. После минах в другата стая. Докато бавно затварях вратата, зад гърба си чух генералът да казва:
— Наистина е цял Сатана, също както ни каза майорът…