Някой бди над теб
- Автор: Макнот Джудит
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Някой бди над теб». Краткое содержание книги:
— Ами добре, тогава няма проблеми — весело рече Сам и посегна да си вземе нещата. — Явно сте прекалено заета и предпочитате аз сама да дам плика на госпожа Евънстън.
Жената зад бюрото рязко се извърна, грабна плика и визитната картичка, погледна Сам отегчено и изчезна в същия коридор, в който се бе изгубила и преди малко.
— Явно Валенте успява да накара служителите си да му бъдат лоялни — изкоментира Сам.
Маккорд нищо не каза. Усмихнат, мислеше за бележката, която тя бе написала на Валенте. Изреченията бяха само четири и съвсем кратки, но всички носеха богат подтекст.
„В плика е нашето предложение за примирие.“ — Ако сте разбран човек, ще признаете, че ви връщаме тази картичка като жест на добра воля.
„Ваше е, без значение дали ще се съгласите да се срещнем или не.“ — Няма жици. Не се опитваме да ви принудим и откровено признаваме, че дори да искахме, не бихме могли да ви принудим.
„Моля, отделете ни две минути.“ — „Моля“ — това е дума, която преди не сте чуват от представители на полицията, но ние признаваме, че имате право да я чуете.
„Става дума за Л.М и е спешно.“ — Използваме инициалите на Лий Манинг, защото също като вас се опитваме да запазим самоличността и в тайна за всеки, у когото може да попадне тази бележка.
Майкъл затвори телефона и погледна госпожа Евънстън, която тъкмо му подаваше някакъв плик и визитната картичка на детектив Саманта Литълтън.
— Върнаха се — каза му тя намръщено.
Той нетърпеливо взе плика и прочете бележката на Саманта. Когато го отвори, откри, че вътре е картичката, която бе изпратил на Лий в болницата.
„На празненството ти в неделя вечерта ми беше много трудно да се преструвам, че не те познавам.“
После прочете бележката на Сам и скритият подтекст не му убягна. Онова, което прикова вниманието му обаче, бе думата „спешно“, свързана с името на Лий. Ако Литълтън бе толкова умна, че да го изнудва с чувствата му към Лий, значи се бе досетила и да направи копия на картичката. От друга страна, ксерокопията никога не бяха особено впечатляващи за съда, което пък означаваше, че детективите поемат риск, като му връщат картичката.
Майкъл се колебаеше и несъзнателно почукваше с плика по бюрото си. Мисълта да покани Мичъл Маккорд в кабинета си го караше да стиска зъби от ярост, когато изведнъж си припомни думите на Уолбрехт: „Труманти не е избрал подходящия човек. Никой не може да накара Мак да преследва невинен, само и само да уреди нещо за себе си или да угоди на някого… Ако някой все пак се опита да направи това, Маккорд ще го прати на майната му и ще погне истинския виновник, а после и онзи, който се е опитал да го насочи по погрешна следа… Мак е най-добрият детектив в нюйоркската полиция, но не си пада по политическите игри.“
Майкъл не можеше да понася арогантното копеле, но според Уолбрехт Маккорд явно бе свестен, а частният детектив бе най-добрият в бизнеса.
— Да се обадя ли на Бил Ковак от охраната, за да дойде и да напомни на детективите необходимостта от заповед, за да разговарят с вас?
— Не — рязко отвърна Майкъл. — Доведи ги тук, но преди това ми донеси касетофонче.
— Ясно — кимна тя.
Шейсет и пета глава
Въпреки че Валенте се беше съгласил да ги приеме, Сам не очакваше топло посрещане и се оказа права. Италианецът стоеше прав зад бюрото си с хладно и неприветливо изражение.
Въпреки всичко Сам се усмихна и го поздрави любезно:
— Благодаря, че се съгласихте да се срещнем. — После не особено сполучливо се опита да се пошегува, посочвайки към Маккорд: — За съжаление двамата вече се познавате.
Валенте студено изгледа Мак и процеди:
— Имате три минути. Естествено, трябва да сте наясно, че нарушавате закона, като се опитвате да ме разпитвате в отсъствието на адвоката ми.
Онова, което в момента тревожеше Маккорд, обаче бе касетофончето, което забеляза на бюрото.
— Ще изключа това за миг — спокойно рече. — Ако пожелаете да го включите, след като започна разказа си, моля, заповядайте, но ние ще си тръгнем.
— Докато вие говорите, няма да има проблеми — сви рамене Валенте.
Лейтенантът изключи касетофона и започна:
— Ситуацията е следната: не нарушаваме нито един закон с присъствието си тук, защото ви извадихме от списъка на заподозрените. В момента продължаваме да ви следим, което със сигурност вече знаете, продължаваме да подслушваме телефоните ви, но аз няма да променя това.
Валенте се изсмя презрително:
— Разбира се, че няма, копеле такова!