Заложникът
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложникът». Краткое содержание книги:
Съпругата на дипломат е отвлечена в Аржентина, а съпругът й е убит пред очите й. Децата им ще бъдат следващите, такова е предупреждението, ако тя не каже къде е брат й, дипломат от ООН, замесен в нечисти сделки, свързани с програмата „Петрол срещу храни“. Липсва огромна сума пари и ръце от всички краища на света се протягат, за да ги вземат. Те няма да се поколебаят нито за миг да пролеят кръвта на всеки, който се изпречи на пътя им…
— Добре ли познавахте сина ми, господин Кастило?
— Не — отвърна Чарли. — Но от малкото, което видях, ми допадна.
— Затова ли сте толкова ентусиазиран да откриете тези хора?
— От една страна, да, господине. Но, от друга страна, е лично. Искам да открия хората, които простреляха специален агент Шнайдер и сержант Маркъм.
— Мислите ли, че правителството ще сподели ентусиазма ви? Или просто ще остави въпроса да отшуми?
— Не очаквам от тях ентусиазъм, господине, но очаквам пълното им съдействие.
— Може да са намесени други приоритети — предположи Мастърсън. — Да не се окаже, че когато обърнете камъка, отдолу ще лъснат червеи, които предпочитат да останат скрити? Може да има някаква връзка с националните интереси.
— Господин Мастърсън, когато бях на „Еър Форс Едно“ с президента, той нареди на посланик Монтвейл, директор на Националното разузнаване, и на държавния секретар да ми осигурят всичко, което поискам, а аз възнамерявам да поискам от ЦРУ всички данни, с които разполагат за Лоримър. Ще изискам от ФБР, от Агенцията за борба с тероризма и Агенцията за борба с наркотиците, от министерството на пощите и далекосъобщенията, от министерството на земеделието да ми изпратят всички данни, с които разполагат.
— Смятате ли, че ще помогне, ако се обяви награда — достатъчно висока, за да се полакоми всеки — за предоставена информация?
— Просто не е необходимо да го правите, господине.
— Не забравяйте, господин Кастило, че ако нещо…
— Благодаря ви, господине, няма да забравя.
— Има ли още нещо, което да ми кажете?
— Не се сещам, господине.
— Тогава най-добре да вървим в плантацията, преди да се притеснят къде сме се скрили.
— Господине, исках да поговоря с вас за плантацията — започна Кастило. — Много ми се иска да замина рано утре сутринта, а и трябва да върна Фернандо в Сан Антонио…
— Фернандо няма намерение да се връща в Сан Антонио — прекъсна го Фернандо. — Фернандо винаги е искал да отиде в Париж посред лято. Някой веднъж каза на Фернандо, че през юли в Париж няма нито един французин. Само си помислете каква красота и няма нито един французин, който да я скапва.
Мастърсън се разсмя.
— Говорите съвсем като сина ми, господин Лопес. — Обърна се към Кастило. — Много ми се иска да прекарате нощта в плантацията, ако не по друга причина, то защото Бетси ще се зарадва, когато разбере, че ви имам същото доверие, което ви има и тя.
„Боже господи!“
— Мога само да се надявам да оправдая доверието и на двамата.
„Което е почти сигурно, че няма да успея да постигна.“
(ДВЕ)
Военновъздушна база „Поуп“
Северна Каролина
07:15, 26 юли 2005
— Диспечерски контрол „Поуп“, тук „Лиър пет-нула-седем-пет“ — обади се полковник Джейк Торине по микрофона.
— „Лиър пет-нула-седем-пет“, тук „Поуп“.
— „Поуп“, тук „Седем-пет“. Виждате ли ни на радара?
— Виждаме ви, „Седем-пет“.
— Очаквано кацане на „Поуп“ след седем минути. Очакваме разрешение за кацане.
— „Лиър пет-нула-седем-пет“, уведомяваме ви, че „Поуп“ не приема граждански самолети.
Полковник Торине се обърна към майор К. Г. Кастило, който бе на лявата седалка.
— И сега какво ще наредите, капитане, шефе и така нататък? — попита той.
— Мислех, че няма да има проблем — отвърна Кастило.
— Винаги проверявай — посъветва го Торине. — Запиши си го, Чарли.
— Вас двамата май ви няма много по тази част, а? — обади се невинно Фернандо Лопес, коленичил между седалките, и майор Кастило размаха заканително пръст.
Полковник Торине отново включи предавателя.
— „Поуп“, „Седем-пет“ има разрешение за кацане на „Поуп“. Потвърждение от генерал-лейтенант Макнаб от Командване на специални операции.
— „Седем-пет“, нямаме данни за разрешение…
— И докато проверявате, ни дайте разрешение, ако обичате. Говори полковник Джейкъб Торине от Военновъздушните сили. Чакам потвърждение.
Майор Питър Денис от американските Военновъздушни сили, дежурен този ден, така и не успя да намери човек в цялата база, който да потвърди или да отрече, че „Лиър пет-нула-седем-пет“ има разрешение за кацане. Не успя да се свърже и с генерал Макнаб.
С огромно нежелание, тъй като нямаше друга алтернатива, майор Денис позвъни на генерал-майор Оскар Дж. Уинтърс, командващия базата, в квартирата му, където той закусваше, и обясни какво се е случило.
Генерал-майор Уинтърс бе напълно наясно, че според правилника на базата, „Поуп“ трябва да оказва съдействие на Форт Браг и на армейските поделения там. Знаеше, че генерал-лейтенант Брус Дж. Макнаб от Американската армия командва и 82-ра военновъздушна дивизия, и специалната военноморска школа.