Ръкописът на Чансълър
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Колечкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ръкописът на Чансълър». Краткое содержание книги:
Робърт Лъдлъм не прикрива становището си по тези въпроси, чиито отговори внушава по извънредно въздействуващ начин. В този негов роман художествената измислица се оказва част от една ужасяваща и смразяваща реалност. „Ръкописът на Чансълър“ ще увлече много от читателите с драматичното напрежение и наситеността на криминалната интрига, но това произведение е постижение на друг жанр, формулиран по-скоро с политически, отколкото с литературен термин.
Книгата на този популярен американски писател не случайно бива окачествявана като „политическа антиутопия“, като „политически черен роман“. И може би дори самият факт, че ние едва ли някога ще разберем какъв точно дял има истината в измислицата, озаглавена „Ръкописът на Чансълър“, допринася особено силно за ефекта на романа.
Питър усети прилив на симпатии към него.
— Защо? Какво е станало?
— Пред Държавния департамент си послужих с името на Варак. Той бе специалист по работата с дезертьорите, а аз съм запознат с процедурата при получаване на „стерилна“ база. Преди години ФБР се занимаваше също с дезертьори. Казах, че това е съвместна операция между Съвета за Национална сигурност и моя отдел. Името на Варак се оказа решаващо. В моя отдел могат да направят проверка. Но при Варак — никога.
Чансълър внимателно изведе колата от дългия десен завой. Дори мъртъв, Варак продължаваше да участвува в играта.
— Не беше ли опасно да си служите с неговото име? Той е мъртъв. Тялото му сигурно вече е открито.
— Отпечатъците от пръстите му бяха заличени още преди години. Предполагам, че дори зъбите си е поправял под чуждо име. Като имате пред вид броя на убийствата в града и формалностите в полицията, може да мине и седмица, преди да идентифицират трупа му.
— Но каква бе идеята ви? Използувахте Варак, за да получите достъп до къщата в Сейнт Майкълс-. Какво от това? Защо да сме по-близко до досиетата?
— От вас никога няма да излезе юрист. Този, който ни нападна тази вечер, е знаел две конкретни неща: процедурите в Държавния департамент за ползуване на къщата и, второ — че Варак е мъртъв. Един от четиримата, които вие се готвите да посетите: Банър, Парис, Венис или Кристофър. Един от тях е знаел и двете.
Питър стисна здраво кормилото. Спомни си думите, които бе чул само преди няколко часа:
В дневниците на Държавния департамент е отбелязано, че в момента участвувам в заседание…
Мънро Сейнт-Клеър, извънредният и пълномощен посланик с достъп до всички тайни на нацията, знаеше за смъртта на Варак.
— Или Браво — яростно добави Чансълър. — Петият.
34
О’Брайън не разполагаше повече с никакви безопасни укрития. Възможностите му се бяха изчерпали. Дори най-близкият от съратниците му не би се решил да му помогне. Къщата в Сейнт Майкълс бе разрушена. Държавна собственост на стойност четири милиона долара бе хвърлена във въздуха.
Може би щяха да се намерят обяснения за ужасната катастрофа, обяснения, които да са в полза на О’Брайън. Но в разузнаваческите среди никакво обяснение не можеше да изличи чудовищните улики за убийство.
Трупът на Варак, направен на решето от куршуми, бе открит на местопроизшествието. Точно пред къщата в Сейнт Майкълс. Това говореше само за предателство.
На Чансълър всичко му бе ясно, но от това нямаше полза. Трупът на Варак е бил открит от хората, които го преследваха около Смитсъновия институт, и е бил докаран пред къщата в Сейнт Майкълс, за да предизвика коварно усложнение.
Чансълър разбираше всичко, но каква полза. Кой би се вслушал в обясненията му?
Вестта веднага се разчу. Старши агентът Каръл Куинлан О’Брайън бе изчезнал. Неговият отдел настоятелно бил изискал от Държавния департамент разрешение за достъп до дома в Сейнт Майкълс едно. В мотивите по разрешението било замесено името на Варак с обяснението, че се провежда съвместна операция между ФБР и Съвета за Национална сигурност. Самата мотивировка бе лъжлива, подобна операция въобще не била планирана. А О’Брайън никъде не можеше да се открие.
Тайният център за разпитване на дезертьори бе унищожен.
От телефонните разговори, които водеше от разни автомати по шосета и странични пътища, О’Брайън разбра, че обръчът на преследвачите им се съкращава с обезпокоителна бързина. Съпругата на Куин бе не на себе си. Посещаваха я агенти, говореха й страхотни неща — все хора, които до преди няколко дни бяха техни приятели. О’Брайън правеше неимоверни усилия да я успокои. А не можеше да й каже нищо съществено по телефона. Безспорно разговорите им се подслушваха. Още повече, че той, Питър и Алисън трябваше моментално да се измъкват от района, откъдето провеждаха някой разговор. Телефонните будки и автомати също се следяха.
Чансълър се обади на Тони Морган в Ню Йорк. Издателят бе силно изплашен: какви ли не агенти бяха идвали при него. И при Джошуа Харис. Обсипали ги със смайващи обвинения. Питър бил дал фалшиви показания пред дежурен офицер на ФБР, което довело до гибелта на няколко души от Министерството на правосъдието. После нападнал агент на ФБР в Коркорановата галерия. Човекът бил в критично състояние: ако не оживее, Питър ще бъде подведен под отговорност за убийство. Освен това съществували явни доказателства за участието му в унищожението на строго засекретена държавна собственост на стойност четири милиона долара.
— Лъжи! — крещеше Питър. — Човекът, с когото се бих, искаше да ме убие. Той е от маниаците! И е бил накаран да си подаде оставката. Това казаха ли ти?