Ръкописът на Чансълър
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Колечкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ръкописът на Чансълър». Краткое содержание книги:
Робърт Лъдлъм не прикрива становището си по тези въпроси, чиито отговори внушава по извънредно въздействуващ начин. В този негов роман художествената измислица се оказва част от една ужасяваща и смразяваща реалност. „Ръкописът на Чансълър“ ще увлече много от читателите с драматичното напрежение и наситеността на криминалната интрига, но това произведение е постижение на друг жанр, формулиран по-скоро с политически, отколкото с литературен термин.
Книгата на този популярен американски писател не случайно бива окачествявана като „политическа антиутопия“, като „политически черен роман“. И може би дори самият факт, че ние едва ли някога ще разберем какъв точно дял има истината в измислицата, озаглавена „Ръкописът на Чансълър“, допринася особено силно за ефекта на романа.
— Облепена е с дървени панели — спокойно отговори Куин.
— Да не би някой съсед да се е разхождал? — запита Алисън.
— Възможно е, но е малко вероятно. Всяка от околните къщи разполага с дворна площ от три акра. Апартаментите се обитават от служители на Държавния департамент — дипломати от много висок ранг. Предупредени са да стоят настрана от тази къща.
— Как така?
— Няма нищо необичайно! Тук обикновено се разпитват дезертьорите.
— Ето го! — Алисън отдръпна пердето.
В далечината, между каменните стълбове на входната врата, забелязаха фигура на мъж с балтон. Намираше се точно на възвишението на пътя и силуетът му се очертаваше на фона на нощното небе.
— Той просто стои — отбеляза Питър.
— Не прави опит да влезе през вратата — допълни Куин. — Знае, че къщата има сигнализация и ни показва, че това му е известно.
— Погледнете! — прошепна Алисън.
Фигурата пристъпи напред и вдигна дясната си ръка. Сякаш изпълняваше ритуален жест, бавно я изнесе пред себе си, порейки въздуха. В същия миг панелът забръмча. Белият диск пламна в червено.
Фигурата отстъпи вляво и се скри в тъмнината.
— За какво бе всичко това? — рече О’Брайън, отправяйки въпроса по-скоро към себе си.
— Нали сам казахте — отвърна Чансълър. — Иска да ни покаже, че му е известно за сигнализацията.
— Но това не е чудно. Повечето от околните домове са снабдени със сигнализации.
Бръмченето от панела се разнесе повторно. Този път друг бял диск загоря в червено.
После бързо един след друг пламнаха всички дискове и какофонията от сигналната уредба стана нетърпимо болезнена за слуха. За тридесет секунди всички дискове горяха и бръмченето бе непоносимо. Стаята се окъпа в алена светлина.
О’Брайън гледаше таблото:
— Те знаят пътя на всеки вектор! На всички до един! — Той бързо се спусна към един шкаф в стената. Вътре имаше радиостанция. Агентът натисна бутона и заговори. Гласът му не скриваше тревогата:
— Тук е Сейнт Майкълс едно, обадете се! Повтарям, Сейнт Майкълс едно. Тревога!
Вместо отговор се чу жестоко пращене.
— Обадете се! Сейнт Майкълс едно. Тревога!
Никакъв отговор. Само пращене, което сякаш се усилваше. Питър се огледа наоколо, погледът му спря върху горящите лампички в мрака.
— Телефонът!
— Не си правете труда! — О’Брайън отстъпи от радиостанцията. — Няма да ни го оставят. Прекъснали са кабела. Не дава сигнал.
Така беше.
— А радиостанцията? — запита Алисън, като се стараеше да говори спокойно. — Защо не можахте да се свържете?
Куин ги изгледа.
— Заглушават нашата честота, което означава, че я знаят. А тя се променя всеки ден.
— Опитайте тогава на друга честота! — предложи Питър.
— Няма смисъл. Някъде навън, на петдесет или сто метра, има електронен прехващач. Докато се свържа с някого и предам съобщение, те отново ще ни заглушат.
— Опитайте, за бога!
— Няма смисъл — отвърна О’Брайън, като отново погледна към таблото. — Те това целят. Да всеят сред нас паника. На това разчитат.
— Но защо? Нали казахте, че тук никой не може да ни проследи? А ето, проследили са ни, радиостанцията не работи! Не вярвам на вашите стоманени конструкции и дебели стъкла! Те не могат да издържат на няколко горелки и чукове. За бога, направете нещо!
— Нищо не правя, а те тъкмо това не могат да повярват. След две-три минути ще опитам да предам съобщение на същата честота. — Куин погледна към Алисън. — Качете се горе и проверете всички прозорци отпред и отзад. Викнете, ако забележите нещо. Чансълър, вървете в столовата и направете същото.
Питър не помръдна.
— А вие какво ще правите?
— Нямам време да ви обяснявам! — Той се приближи към прозореца и надникна. Питър тръгна след него. На входната врата фигурата отново се очерта върху нощното небе. Постоя неподвижно няколко секунди, после отново повдигна двете си ръце напред.
Изведнъж мощен прожектор от няколко хиляди свещи проряза мрака.
— Вижте, отпред! — провикна се отгоре Алисън. — Има…
— Виждаме! — изрева О’Брайън. — Чансълър, проверете къщата отзад!
Питър хукна към малката сводеста врата за трапезарията. Друг ослепителен сноп удари прозорците от задната страна на къщата. Той погледна встрани и затвори очи. От заслепението го заболя глава.
— И отзад има прожектор! — викна той.
— И оттук! — Гласът на О’Брайън идеше от нишата в дъното на всекидневната. — Проверете откъм кухнята! От север!
Питър се втурна към кухнята. Както предполагаше Куин, четвърти прожектор шареше по решетъчните прозорци и в северната страна на къщата. Питър отново закри очи! Истински кошмар! Накъдето и да погледнеха, ги ослепяваше горещата бяла светлина! Атакуваха ги с ослепителна бяла светлина!