Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
И ме придърпа към ухаещата си на люляк гръд.
Джо Холдеман
Armaja Das
Многоетажната сграда, построена през 1980 година, все още поразяваше с модерната си архитектура. И с внушението за богатство.
Портиерът със сериозен израз на лицето направи лек поклон и отвори вратата пред прегърбената възрастна дама. В съсухрената си ръка тя стискаше карта на ветераните. Портиерът отново пренебрегна охраната, но този път щеше да има ядове.
Кожата на лицето й беше сбръчкана и отпусната, а носът и брадичката й — прекомерно дълги и увиснали. Перде замъгляваше едното й око, а черното кръгче на другото бе заобиколено от жълто-червена еклера и не мигаше. С времето зъбите й бяха изпопадали. Едва се влачеше. Дългата й черна рокля бе избеляла от многократно пране. Ако изобщо имаше някаква коса, тя беше скрита под бледосиня кърпа. От кръста нагоре тялото й бе пребито успоредно на пода.
— С какво мога да ви помогна? — попита човекът от охраната с уморен глас, който съответстваше на уморените рамене и на уморения му гръб. Първите два-три дена работата му се струваше романтична — да охранява всички тези богаташи, седнал пред свръхмодерния пулт с видеомонитори и отпуснал автомата на коленете си. Но поради енергиен недостиг мониторите не работеха освен по време на ежечасовата проверка, а ако му се наложеше да използва автомата, трябваше да попълни пет формуляра и да се обади в полицията. Пък и портиерът не връщаше никого.
— Купи едно цвете за момчетата, които не са щастливи като теб — прозвуча в отговор немощният й, дрезгав баритон. Съдейки по възрастта и акцента й, нейните момчета сигурно бяха участвали в Руската революция.
— Съжалявам. Не ми е разрешено… да давам подаяния, когато съм дежурен.
Тя го изгледа продължително, като едва забележимо поклащаше глава.
— Тогава ме прати при някой с по-отзивчиво сърце.
Тъкмо обмисляше как да й отговори, когато входната врата рязко се отвори.
— Гори кола! — изкрещя портиерът.
Човекът от охраната скочи от стола си, грабна един пожарогасител и се втурна към вратата. Старицата закрета след него, докато двамата изчезнаха зад ъгъла. После забърза към асансьора с неподозирана енергичност.
Слезе на седемнайсетия етаж, след като натисна бутона, който щеше да върне асансьора обратно във фоайето. Погледна табелката на стая 1738: „Г-н Золд“. Беше неграмотна, но разпознаваше имена.
Без дори да докосне дръжката на вратата, тя продължи по коридора, докато намери една от стаичките за персонала. Затвори вратата след себе си, скри се зад закачалка с бели колосани униформени облекла, облегна се на стената и остави чантата между краката си. Леката миризма на бензин изобщо не я обезпокои.
Джон Золд натисна бутона на интеркома:
— Марта?
Тя отговори.
— Преди да затвориш магазина, бих искал да провериш излишъците по сметка 408. Срещу запис 408.
Включи селектора за изписване на екрана и докато чакаше, натъпка лулата си с тютюн и я запали.
Сложна комбинация от зелени нули и единици изпълни екрана. За секунда те избледняха и на тяхно място се появиха само нули. Редиците от нули се завъртяха като началните надписи на филм.
Ред 746 се състоеше само от единици. Джон отново натисна интеркома.
— Това трябва да е. Имаш ли време да се справиш?
Получи утвърдителен отговор.
— Благодаря, Марта. До утре.
Отвори плъзгащия се капак на бюрото, под който имаше клавиатура, и бързо написа: „523 784 00926//Лека нощ, машино. Моля те, запиши тази база данни.“
ЛЕКА НОЩ, ДЖОН. НЕ ЗАБРАВЯЙ ОБЯДА С Г-Н БРАУН УТРЕ. ПРЕГЛЕД ПРИ ЗЪБОЛЕКАРЯ СРЯДА 09:45. ПРОВЕРКА НА ГЕНЕРАЛНИТЕ СИСТЕМИ СРЯДА 13:00. DEL 0 DEL BAXT. ЗАПИСАНО.
„Del 0 del baxt“ означава „Бог да ти дава късмет“ на древния език на ромите. Джон Золд, който наистина бе циганин по кръв, но далеч не и по начин на живот, изключи пулта и отвори най-долното чекмедже на бюрото. Извади плосък пистолет в кобур със скоба и го закачи на колана на панталоните си под сакото. Носеше оръжие само от две седмици и продължаваше да се чувства неудобно. Но писмата го принуждаваха.
Джон беше роден в Чикаго няколко години след бягството на родителите му от Европа и Хитлер. Баща му беше изключително горд мъж и след един разгорещен спор относно честта на дванайсетгодишната му дъщеря се прибра вкъщи с ожулени и кървящи кокалчета на юмруците и връчи на своята съпруга огромен сгъваем нож, целия покрит със засъхнала кръв.
Джон бе доста дребен за петгодишната си възраст и брадичката му едва се подаваше над кухненската маса, докато семейството обсъждаше несигурното си бъдеще, а госпожа Золд превързваше ръцете на своя съпруг. Именно дребният ръст го спаси от залпа ловджийски сачми, който избухна през кухненския прозорец и уби на място единствените хора на света, които обичаше и на които се уповаваше. Полицаите го намериха притиснат между телата на баща си и майка си и отначало го помислиха също за мъртъв — целият бе потънал в кръв, не помръдваше, очите му бяха широко отворени и не плачеше. Минаха цели шест месеца, преди всеотдайните служители от сиропиталището да чуят първата дума от устата му: ratvalo, която той повтаряше непрекъснато и която така и не успяха да преведат. Кървав, кървящ.