Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
Всъщност в семейството му говореха най-вече на английски и той знаеше само няколко ромски и унгарски думи за разкош. След около година стана проблем не как да го накарат да проговори, а как да млъкне.
Никой не осинови дребното циганче и това съвпадаше със собствените му предпочитания. Вече бе имал семейство и знаеше какво е.
В сиропиталището нямаше особени успехи в краснописа и поведението, но се справяше доста прилично с всичко останало. По аритметика и по-късно по математика бе направо блестящ. На осемнайсет години се записа в университета в Илинойс и се издържаше сам като помощник-библиотекар и манекен. От грозничкия юноша бе израснал младеж, който поразително приличаше на младия Кларк Гейбъл.
От колежа го взеха войник и две години си игра с компютри във форт Луис, след което защити магистърска степен по закона за военнослужещите. Дисертацията му „Симулиране на непрекъснати физически системи чрез универсализиране на алгоритмите на Трактенброт“ беше посрещната много добре и математическият факултет му предостави асистентско място за изследователска дейност, за да защити докторат. Но и други хора прочетоха дисертацията му и след няколко месеца получи предложение от „Белком интернешънъл“. Бързо изкачи йерархическата стълбица. Още не бе навършил четирийсет, а вече бе старши аналитик на групата за изследвания и развитие. Разполагаше със собствен кабинет с изглед към Сентръл парк и малко владение само на двайсет минути с влака.
Както обикновено, на път за влака Джон си купи голяма кутия бира и щом седна, я отвори. Това му осигуряваше занимание, докато чакаше влакът да се напълни.
Извади дебел технически доклад от куфарчето и се загледа в съдържанието на първата страница. Не че толкова го интересуваше, но се надяваше, като се престори на зает, да си спести компанията на някой непознат спътник.
Влакът се оказа експрес и след дванайсет минути спряха при ферибота на Доб. Джон не вдигна поглед от доклада, докато не излязоха от град Ню Йорк. Разноцветните светлини през прозореца, които се сливаха в безкраен пъстър поток, го дразнеха, а когато бе преуморен, направо му се гадеше от тях. Тази вечер бе смъртно уморен.
Слезе от влака две спирки след ферибота на Доб. Лимузината очакваше него и още двама души. Беше приятна пролетна вечер и обикновено Джон изминаваше пеша разстоянието от половин — един километър — независимо дали беше уморен, или не. Но тези писма без подпис…
Джон Золд, или престани с тези проповеди, или ще умреш. Armaja das, Джон Золд.
И в трите писма все това:
Armaja das, проклятието ни ще те настигне. Заради проповедите.
Клетвите го плашеха далеч по-малко от куршумите. Щом слезе от влака, разкопча долното копче на сакото си, готов светкавично да измъкне пистолета и да се търкулне зад контейнера за боклук, както беше гледал в екшъните. Наоколо обаче не се навъртаха съмнителни типове. Само няколко местни съпруги и старият полицай, който бе вечно дежурен.
Убийство по светло не беше по вкуса на ромите. Но пък вкусовете се менят. Вмъкна се в колата и заоглежда страничните пътища, докато пътуваше към вкъщи.
В пощенската си кутия намери поредното парцаливо писмо. Нямаше намерение да го отвори, преди да се прибере. Влезе с другите в асансьора и натисна „17“.
Бяха побеснели, защото Джон Золд им отнемаше децата. Миналия март данъчният счетоводител на Джон го бе посъветвал да вложи четири хиляди долара в каквато и да е законна благотворителна дейност, което значително би намалило данъците му, така че да се получи разлика от неколкостотин долара в негова полза. Тъй като не беше от хората, които постъпват по най-лесния и общоприет начин, Джон направи редица проучвания и след обичайните бюрократични усложнения основа Младежки цигански асимилационен съвет с участието на федерални, щатски и градски фондове и издейства една постоянна стипендия от фондацията „Форд“.
Всъщност МЦАС имаше едностаен офис в Уест Вилидж и там работеха доброволци. Беше натъпкан с брошури и листовки, повечето съчинени от Джон, в които се обясняваше как младите цигани биха могли да се възползват от услугите на американското общество. А именно като станат негова съставна част. Точно това никак не се харесваше на старите цигани. Служби, стипендии, учебни програми — всичко това е за gadjos. Отрова за волния цигански дух.