Владение на мрака

Тя донесе бутилката и му наля отново.

— Да имаш някакви блестящи идеи?

Фил отпи бавно.

— Ами ако този Тоби е Матиас, значи той е бил стар приятел на Кат. Може би така се е запознал и с Мик. Това не означава, че срещата им е била предварително подготвена, може той просто да се е появил неочаквано, когато Мик е бил при нея. Нали знаеш какви са художниците.

— Всъщност не знам. Не познавам човек, завършил колеж по изкуствата.

— Гаджето на брат ми например — онази, която се занимава с подмяната на интериора в къщата ми.

— И на нея не може да се разчита, така ли? — попита Карен.

— Не — каза Фил. — По-скоро е непредсказуема. Никога не мога да предвидя какво ще ми сервира. Може би трябваше да възложа тази работа на теб. Обстановката тук определено е наслада за окото.

— Радвам се — отвърна Карен. — Да ти доставя наслада.

Между двамата се възцари кратко, напрегнато мълчание, после тя припряно се покашля и продължи:

— Но ето къде е проблемът, Фил. Ако са се познавали от времето, когато Мик е бил с Кат, а после са се срещнали случайно в Италия, как, по дяволите, Мик е обяснил онова, което се е случило с Кат и факта, че детето е било при него?

— Следователно според теб и той трябва да е бил замесен в отвличането?

Тя сви рамене.

— Не знам. Наистина не знам. Но това, което знам със сигурност, е, че трябва да се свържем с италианската полиция, за да открият другия човек, не онзи, чиято кръв се е проляла по пода на вилата, за да можем да му зададем някои въпроси от изключително значение за разследването.

— Още една привидно невъзможна мисия за жената, която вкара Джими Лосън зад решетките — той вдигна чашата си към нея.

— Цял живот ще ме свързват с това, нали?

— Че за какво ти е да го забравят?

Карен отклони поглед.

— Понякога чувствам този случай като воденичен камък, окачен на шията ми. Чувствам се като главния герой в „Човекът, който уби Либърти Валанс“.

— Случаят не е същият — възрази Фил. — За разлика от героя във филма ти наистина си тази, която спипа Лосън.

— След като друг беше свършил основната работа. И сега е така, Бел тича насам-натам, за да събира информацията.

— И в двата случая ти свърши важната работа. Все още щяхме да бъдем в изходна позиция, ако ти не беше настояла да се започне с разкопките в пещерата и да се разпитат както трябва онези хора в Нотингам. Ако ще цитираме филми, нали помниш онова… „Когато легендата започне да се приема като факт, публикувайте легендата“42. Ти си легенда, Карен. И то напълно заслужено.

— Стига, караш ме да се чувствам неудобно.