Мрак
- Автор: Флинн Джиллиан
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-267-9
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мрак». Краткое содержание книги:
Вече и филм с участието на Шарлийз Терон.
Брилянтен разказвач с усет към детайла, Джилиан Флин надхвърля границите на жанра.
Либи Дей е едва на седем години, когато пред очите й брутално убиват майка й и двете й сестри. В хода на разследването тя свидетелства срещу брат си, Бен, който се озовава зад решетките с доживотна присъда. Четвърт век по-късно с Либи се свързва любителския Клуб на следователите — тайно общество, разследващо печално известни престъпления. Според тях Бен е невинен, а истинският убиец е все още на свобода. Либи е потресена от техните твърдения. Объркана, тя поставя под съмнение какво точно е видяла… или по-скоро не е видяла в нощта на трагедията. Завръщането й на местопрестъплението отприщва спомени, които дават неочакван поглед към случилото се. А истината е шокираща…
Джилиан Флин отново демонстрира своя деликатен хаплив стил. Брилянтен разказвач с усет към детайла, тя надхвърля границите на жанра. С драматични персонажи и поразяващи разкрития, „Мрак“ спокойно може да се съпостави с бестселъра на Капоти — „Хладнокръвно“!
Когато истината изплува, дори и най-заклетите привърженици на този жанр ще онемеят.
— Добре.
— Една от бележките е от майка ти.
Приведох се, но продължих да гледам Лайл.
— Наела го е да я убие. Но трябвало да е само тя. За да осигури застраховката живот и да спаси фермата. Да спаси вас и Бен. Бележката е у тях.
— И какво? Не, в това няма смисъл. Диондра е убила Мишел. Дневникът й е у нея. Току-що говорихме, че е Диондра…
— Ами там е работата. Този Калвин Дийл се изживява като герой на народа — кълна се, през изминалите няколко дни пред затвора има тълпи, хора с лозунги: „Дийл е човекът“. Скоро ще пишат песни за него: помага на задлъжнелите да умрат, за да не отнемат банките собствеността им, прецаква застрахователните компании. Хората се връзват. Само че той твърди, че няма да се признае за виновен за убийството на нито един от трийсет и двамата човека, твърди, че става дума за подпомогнат опит за самоубийство. За да умрат с достойнство. Обаче ще поеме вината за Деби. Казва, че ще си признае за Деби, защото влязъл насред нещо и само за нея съжалява.
— Ами Мишел?
— Нея дори не я е видял. Не виждам защо ще лъже.
— Двама убийци — казах аз. — Двама убийци в една и съща нощ. Ама че късмет!
Докато се криех в гората, хленчех на бензиностанцията, крещях в колата на Лайл и най-накрая убедих един сънен местен шериф, че не съм луда („Чия сестра си?“), изгубих седем часа. Диондра и Кристъл бяха напълно изчезнали до сутринта, искам да кажа, че ги нямаше никъде. Бяха полели къщата с газ и я бяха сравнили със земята, преди петте камиона дори да излязат от пожарната.
Разказах историята си още много пъти, приемаха я със смесица от объркване и колебание и най-накрая получавах доверие.
— Ще ни трябва още малко, нали се сещате, за да я свържем с убийството на сестра ви — обясни ми един детектив, тиквайки стиропорена чаша със студено кафе в ръцете ми.
Два дни по-късно пред вратата ми се появиха детективи. Носеха копия от писма на майка ми. Искаха да разберат дали ще разпозная почерка й, дали искам да видя писмата.
Първото беше много проста бележка на една страница, която освобождаваше Калвин Дийл от отговорност за смъртта й.
Второто беше до нас.
Скъпи Бен, Мишел, Деби и Либи,
Съмнявам се, че това писмо някога ще стигне до вас, но господин Дийл каза, че ще ми го пази, и предполагам, че това малко ме успокоява. Не знам. Родителите ми винаги са ме съветвали да изживея живота си смислено. Не смятам, че съм го постигнала, но поне смъртта ми може да е смислена. Надявам се всички да ми простите. Бен, каквото и да се случи, не обвинявай себе си. Нещата бяха излезли от контрол и трябваше да се направи това. Ясно ми е. Донякъде се гордея. Животът ми е поредица от нещастия, приятно ми е, че сега един „планиран нещастен случай“ ще оправи нещата. Щастлив нещастен случай. Грижете се добре един за друг, знам, че Даян ще се отнася добре с вас. Тъжна съм единствено, че няма да видя в какви добри хора ще се превърнете. Макар че няма нужда. Напълно сигурна съм в децата си.
Обичам ви,