Кръвно отмъщение
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #6
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Георгий Мокеевич Марков
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кръвно отмъщение». Краткое содержание книги:
Незабавно отидох с полученото от мен писмо при генералния прокурор, но тъй като го нямаше, ме прие заместникът му, моят стар неприятел Леонид Василиевич Пархоменко. Без да кажа нищо, сложих писмото пред него и той си надяна очилата, за да го прочете.
— Какво е това? — попита той недоумяващо.
— Получих го по пощата — доложих аз. — Длъжен съм да запозная непосредственото началство.
— Искат да те вербуват ли, какво? — още не разбираше той.
— Така изглежда. Трябва да ми дадете разрешение за внедряване, Леонид Василиевич.
Той си свали очилата и ги хвърли на бюрото.
— Ти разбираш ли докъде може да доведе това? — попита той.
— Дотук — кимнах към писмото. — До колегията на „Народния съд“.
— Ти да не си оперативник? — попита той. — Или Джеймс Бонд? От къде на къде ще тръгнеш да се внедряваш? За това трябват подготвени хора. Пък и не им вярвам.
Той посочи писмото и добави:
— Това е някаква провокация.
Бях на абсолютно същото мнение, но напоследък отношенията ни бяха такива, че не можех открито да се съглася с него.
— А ако все пак постъпят предложения, какво да правя?
— Ще доложиш незабавно — каза Пархоменко. — Надявам се, че предложенията няма да постъпят още днес. Ще успеем да обсъдим този проблем на колегията.
— Случаят е много удобен — продължих да мрънкам. — Жалко е да го изпускаме.
— И все пак — замислено проговори той, — защо са се обърнали точно към теб, а?
Очаквах този въпрос.
— А вие как мислите, Леонид Василиевич?
Той ме погледна замислено, като че ли ме преценяваше, и поклати глава.
— Свободен сте, Турецки. Ще ви повикаме.
Оставих му предварително направеното ксерокопие, а писмото занесох на Семьон Семьонович Мойсеев. Шансовете да се натъкнем на някаква следа по писмото бяха малки, но не биваше да пренебрегваме никоя възможност.
Семьон Семьонович прочете писмото и веднага се навъси.
— Доложи ли на началството?
— Първото, което направих, Семьон Семьонович — казах аз. — Не съм вчерашен.
Той хвърли писмото на бюрото си и каза:
— Правено е на компютър, и бланката, и текстът. Отпечатано е на лазерен принтер. Съдейки по качеството на бланката, не са се постарали много с изготвянето й. Вероятно е била направена специално за това писмо.
— А може ли да се идентифицира принтерът? — попитах аз.
— У нас досега не е правено такова нещо — усъмни се Семьон Семьонович. — Но ако се наложи, вероятно е възможно. Какво мислиш за това?
— Мисля толкова много — признах, — че не мога да го изкажа наведнъж.
— Това не ми харесва — заяви Мойсеев. — Страшно прилича на провокация и тя е насочена срещу теб, Саша.
— Ще имам предвид безпокойството ви — обещах аз и си взех писмото.
Сред моите то не предизвика очаквания ефект. Лариса веднага заяви, че това е груб фалшификат, а Серьожа даже откри печатна грешка в оформянето на бланката. И двамата ме съветваха незабавно да направя рапорт, за да се предпазя от неприятности, но аз ги успокоих, като им разказах за разговора си с Пархоменко.
— Да предположим, че това писмо наистина е дошло от съда — казах аз. — Какво целят с това?
— Първо, да ви объркат — започна Лара.
— Да ви отвлекат от работата — продължи Серьожа. — Веднага ще мобилизирате Дроздов да се занимава с това писмо.
— Да уплашат жена ви — добави Лара. — Ненапразно е пристигнало на вилата.
— Жена ми не чете писмата, адресирани до мен — заявих решително.
— Това спокойно би могло да бъде пробен камък — предположи Серьожа.
— Дават да се разбере, че не ги вълнува нашето разследване — каза Лара.