Кръвно отмъщение

— С делото му се занимава следователят Турецки — каза Нина.

— Правилно — кимна Бък. — Знам някои работи за него… ловко ченге.

— Напреднали ли са?

— С кое?

— С търсенето на Бейби.

Той наля вино в чашите, вдигна своята и каза:

— Готвят му клопка.

Нина също вдигна чашата си и се чукна с него.

— Толкова много си научил — каза тя.

— Знаят — продължи Бък, — че той преследва хората, свързани с убийството на някакво ченге.

— Това ченге — каза Нина — беше мъжът ми.

Той я погледна с интерес и се усмихна.

— Вече знам.

— Там загинаха двете ми деца — каза Нина.

Бък кимна, остави чашата и посегна към цигарите си.

— Да, наясно съм. Та така, твоят Бейби е избил маса народ — продължи той. — Но истинските убийци още са живи.

— Живи? — попита Нина и отпи глътка вино, защото устата й пресъхна.

— Да — каза Бък. — Сега ченгетата искат да ги използват, за да хванат Бейби.

— В Москва ли са?

— Не, още не. Търсят ги и имат надеждна стръв, така че скоро ще са тук. Много ли те интересуват?

— Много — каза Нина.

— И си готова да накиснеш Бейби?

— Този въпрос ще го решим ние сами — каза Нина. — Кои са тези двамата?

— Кагебисти — каза Бък. — Скрили са ги добре, но Турецки ги е намерил.

— Този Турецки явно си го бива като милиционер — забеляза Нина.

— Той е от прокуратурата — поправи я Бък.

— Как мислиш — попита Нина, — ще мога ли да се запозная с него?

— С ченге? — попита Бък.

— Стига бе — усмихна се Нина. — Знаеш, че и аз съм била ченге. Имаш ли достъп до Турецки?

Бък загаси цигарата, взе вилицата си и заровичка салатата.

— Ти самата имаш прекрасен достъп до него — каза той. — Нали си жена на мъжа си, а той много се интересува от всички подробности на онова дело.

— Добре, но не мога да отида направо при него в прокуратурата — каза Нина.

— Защо не? — сви рамене Бък. — Напротив, много е разумно. Вдовицата се прибира след дълго пребиваване зад граница и живо се интересува от делото на мъжа си.

— Откъде би могла вдовицата да научи, че отдавнашното дело на мъжа й отново се разглежда във федералната прокуратура? — попита Нина.

Бък кимна в съгласие.

— Тази дреболия ще я уточним — каза той. — Пийни вино. Рейнско е.

Нина кимна, поднесе чашата към устните си и спря.

— Странно, че не се сетих веднага за това — каза тя. — Естествено, трябва да отида направо при него, при този следовател! Аз трябва да се интересувам от това дело, нали така? Имам това право.

— Пълно право — потвърди Бък. — Друг е въпросът, че той надали ще ти разкрие тайните си.

— Ще видим.