Кръвно отмъщение

— Сега ти, с големия нос — нареди Нина. — Вземи лейкопласта и завържи ръцете на приятелчето ти зад гърба. И по-яко, че може да се изплаша.

— Какво искаш, гадже? — попита този, на когото връзваха ръцете. — Издънихме се, е, и какво? Ще ни предадеш на органите ли?

Нина не отговори. Не й хареса, че онзи другият прекалено дълго се мотаеше с лейкопласта. Сигурно замисляше някоя мръсотия. Тя взе стечкина от масата.

— Дай да се разделим с добро — каза Бък.

— За да дойдете утре с нови предложения? — усмихна се Нина.

Онзи с големия нос се наведе, изправи се и мълниеносно отскочи встрани, падайки зад отсрещната кушетка. Ако Нина не беше готова за инициативата му, можеше и да пропусне този скок, но тя успя да стреля и чу стона на ранения. Бък и вторият бандит, на когото типът с носа така и не успя да върже ръцете, понечиха да тръгнат към него, но Нина им викна:

— Стой!

И те спряха.

— Застреля го, тъпачко — изсъска Бък с ненавист.

— Сам си го търсеше — отвърна Нина. — Ей, малоумник, излез, където мога да те виждам, че иначе ще те убия от уплаха.

Раненият стана с вдигната ръка, другата притискаше към хълбока си. По рамото му се разливаше кърваво петно.

— Чакали миризливи — каза Нина. — Редното е да ви застрелям на място и да кажа, че сте влезли насила и сте искали да ме изнасилите и ограбите. Но ми е противно да се занимавам с вас. Сега си тръгвайте, както сте дошли, и имайте предвид, че следващия път ще стрелям не в ръката, а между очите.

Известно време те не се помръднаха, а после раненият попита:

— Да си вървим, а, Бък? Всички козове са у нея.

— Вървете — процеди Бък.

— Да вземем да излезем през вратата — предложи другият. — Коля няма да може да скочи от втория етаж.

— Вървете както искате — каза Бък ядосано.

— Ние през вратата, става ли? — обърна се бандитът към Нина, която сви рамене в отговор.

След известно туткане те все пак отвориха вратата и излязоха. Вратата се затвори след тях и Нина попита:

— Не обсъдихме ли всичко?

— Ти не разбра ли? — попита Бък. — Проверявах те.

— И как е, провери ли ме?

— Спокойно. Не ми трябват зелените ти, просто не се занимавам с кого да е. Можеше да го убиеш.

— Можех — съгласи се Нина.

Бък поклати глава и въздъхна.

— Откъде се появи такава, с долари, ютии, апартамент? Да не се надяваш да те приемат просто ей така, без да плащаш? Предложих ти минималната сума, а някой като Миша Хруст ще ти взима лимони12 и ще те накара за капак да спиш с приятелчетата му.

— Ще получи колкото и ти — отряза Нина.

— Сама няма да живееш дълго, маце — каза Бък.

— Аз и не смятам да живея дълго — парира Нина.

Той я погледна учудено.

— Какво каза?

— Имам работа — каза Нина. — Когато я свърша, имуществените проблеми ще престанат да ме интересуват.