Дъщеря на съдбата [bg]

Тя сама го повика, след като чула колко много бил помогнал на една съдийска съпруга. Нещо в дробовете й дрънчало като кастанети до такава степен, че понякога почти я задушавало. В първия миг Дао Циен понечи да откаже, но после любопитството да я види отблизо и да се убеди сам в легендите за нея взе връх. За него А Той беше змия, личен враг. С пълното съзнание за отношението му към въпросната китайка, Елайза сложи в лекарската му чанта арсеник, достатъчен да умъртви чифт волове.

— За всеки случай… — поясни тя.

— Какво за всеки случай?

— Представи си, че е много болна. Няма да искаш да страда, нали? Понякога трябва да се помогне на умиращия…

Дао Циен се разсмя от сърце, но не извади шишето от чантата. А Той го прие в един от луксозните си „пансиони“, където клиентът заплащаше по хиляда долара на сеанс, но винаги си тръгваше доволен. Освен това, както сама повтаряше: „Ако ще питате за цената, това място не е за вас“. Чернокожа прислужница в колосана униформа му отвори вратата и го поведе през няколко зали, из които се шляеха красиви момичета, облечени от глава до пети в коприна. Те, за разлика от посестримите си с не толкова голям късмет, живееха като принцеси, хранеха се три пъти дневно и всеки ден се къпеха. Къщата — истински музей на източни старинни предмети и американски дрънкулки, вонеше на тютюн, на стар парфюм и на прах. Беше три следобед, но дебелите завеси стояха спуснати — в тези стаи никога не влизаше свеж въздух. А Той го посрещна в малък, претъпкан с мебели и клетки с птички, кабинет. Оказа се по-дребна, по-млада и по-хубава, отколкото Дао си я представяше. Беше гримирана грижливо, но не носеше накити, бе облечена просто и ноктите й не бяха дълги, което обикновено беше сигурен знак за богатство и безделие. Той забеляза малките й крачета в бели пантофи. Погледът на А Той бе остър и проницателен, но невероятно гальовният й глас довя до съзнанието му спомена за Лин. По дяволите, въздъхна Дао, обезоръжен още от първата дума. Прегледа я невъзмутимо, без да издава погнусата и смущението си, като се питаше какво да й каже. Да я упрекне за нелегалната търговия бе, не само безполезно, но и опасно, току-виж, привлякъл вниманието върху собствените му занимания. Предписа й ма хуан за астмата и други лекарства за облекчаване на черния дроб, като я предупреди накратко, че докато стои затворена и при спуснати завеси, докато пуши тютюн и опиум, белите й дробове ще продължават да стенат. Изкушението да й остави отровата, с препоръката да пие по една лъжичка на ден, изпърха край него като нощна пеперуда и той изтръпна, смаян от проблесналото колебание — досега бе вярвал, че не му достига омраза, за да убие някого. Побърза да излезе, убеден, че поради рязкото му държане, А Той няма да го повика повторно.