Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Полицейские детективы » Дългият път към дома [bg]
Дългият път към дома [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дългият път към дома [bg]

Электронная книга - «Дългият път към дома [bg]». Краткое содержание книги:

В „Дългият път към дома“ главен инспектор Гамаш вече се е оттеглил от полицията, за да се отдаде на заслужена почивка. Идилията и спокойствието обаче не продължават дълго, защото съвсем скоро бившият инспектор научава, че неговият съсед Питър е изчезнал. Неспособен да откаже помощ на приятелите си, Гамаш се впуска с тях в разследване, което накрая ги връща у дома, но не и преди да са изгубили нещо по пътя. Арман Гамаш, бившият главен инспектор на отдел „Убийства“, най-накрая е намерил така жадуваното спокойствие в новия си дом — село Трите бора. Всяка сутрин той следва един и същ ритуал: качва се на хълма, сяда на пейката и чете от малка книга, но никога не стига до последната страница. И никога не говори за раните в душата си. За разлика от Клара Мороу, която от година не знае нищо за съпруга си Питър. Двамата си обещават да се срещнат точно дванайсет месеца след раздялата си, но той така и не се завръща. Тревогата на Клара нараства с всеки изминал ден и у нея назрява неизбежното решение — да поиска помощ от Гамаш. Макар и неохотно бившият инспектор изоставя идиличното село и заедно с някогашния си заместник Жан Ги, Клара и Мирна Ландерс поемат на пътешествие все по-навътре в Квебек. И все по-навътре в душата на Питър Мороу. Разследването ги отвежда до самото устие на величествената река Сейнт Лорънс — местност, толкова безлюдна и прокълната, че първите мореплаватели я наричат „земята, която Бог дал на Каин“. И къде другаде, ако не именно там, човек би се сблъскал с пагубните последици от действията на някого, готов да продаде собствената си душа, за да възвърне славата си. Луиз Пени е единствената в света седемкратна носителка на литературния приз „Агата Кристи“. Романите й са преведени на повече от трийсет езика и са издадени в многохилядни тиражи.
1 ... 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148
Перейти на страницу:

Останалото разпръснаха в градината на Клара и Питър. За да може Питър да разцъфва всяка пролет в розите, лилиите и лавандулата. И в чворестия стар люляков храст.

Марсел Шартран дойде на погребението. Стоеше най-отзад и си тръгна преди началото на почерпката.

— Пътят към дома е дълъг — отговори, когато Гамаш го запита защо толкова бърза да си ходи.

— А може би не е — рече Арман. До него стояха Жан Ги и Хенри, а Рен-Мари и Ани бяха в другия край на залата, при Клара. — Елате пак след година и нещо — предложи Гамаш. — Ще се радваме да ви видим.

Шартран поклати глава.

— Не ми се вярва. Нося лоши спомени.

— Клара никога няма да забрави — съгласи се Гамаш. — Това е сигурно. Но изгубената любов се лекува с още повече любов.

При тези думи сведе поглед към Хенри.

Шартран почеса ушите на немската овчарка и се поусмихна.

— Романтик сте, мосю.

— Не, реалист съм. Клара Мороу няма да прекара остатъка от живота си застинала в онази ужасяваща случка.

След като Марсел си тръгна, Арман отиде при Рут, която държеше Роза и гледаше към купата с пунша.

— Не смея да си налея — каза възрастната поетеса. — Може да е безалкохолен.

— Noli timere — отвърна Гамаш и когато старицата се усмихна, добави: — Знаехте ли?

— За професор Маси? Не. Ако знаех, нямаше да си мълча.

— Но се страхувахте от него — рече Гамаш. — Видели сте в него нещо, което ви е уплашило. Затова сте се държали толкова мило. Жан Ги се досети. Всички останали си мислехме, че се отнасяте добре с професора, защото го харесвате, но Жан Ги предположи, че го мразите.

— Не съм го мразила — заяви Рут. — Как може да се доверяваш на мнението на трезвен човек?

— И все пак Жан Ги беше прав, нали? Може да не сте го мразили, но се е прокраднал някакъв страх. Иначе защо бихте казали noli timerei? „Не бой се“.

— Онова бяло платно на статива му беше едно от най-тъжните неща, които съм виждала — рече поетесата. — Художник, който е изгубил посоката. Това е празнота, която се задълбочава. Яде те отвътре. Ето например Бовоар — с ръката, в която държеше патицата, Рут посочи към другия край на помещението, където Жан Ги и Ани разговаряха с Мирна, — той е тъп като галош. Ти? — изгледа Гамаш с пронизващ и преценяващ поглед. — Ти си глупак. Онези двамата? — обърна се към Оливие и Габри, които подреждаха храна върху дългата маса. — Пълни смешници.

Поетесата отново се извърна с лице към Гамаш.

— Но всички вие сте нещо. Професор Маси беше нищо. Празен. Като платното. Това ме ужасяваше. — Рут замълча за миг и си спомни. — Какво стана с онази картина? Единствената творба на професор Норман, която оцеля?

— Онази, която висеше в дъното на ателието на Маси? Хубавата картина?

— Великата — каза Рут. — Беше истинска поезия.

— Не успяха да почистят азбеста от нея и я унищожиха.

Рут сведе глава, сетне отново я вдигна. Брадичката й беше вирната, а погледът — твърд. Кимна отсечено и с накуцване се отправи към Клара.

Noli timere — помисли си Гамаш, докато гледаше двете жени. И Роза.

* * *

На следващата сутрин Арман изкачи хълма до пейката над селото. Оливие и Габри му помахаха от бистрото. Той им отвърна със същия поздрав.

Загледа се към боровете, които се полюшваха от лекия ветрец, и вдъхна землистия мирис на гората, аромата на розите, на лилиите и на силното кафе в чашата до него.

Отметна глава и почувства топлите слънчеви лъчи върху лицето си.

Хенри спеше в краката му с изплезен език, стиснал топката в челюстите си.

Немската овчарка лекичко похъркваше.

Арман бе отпуснал ръце в скута си, а в тях държеше затворената книжка.

Клара дойде при него на пейката. Седяха мълчаливо един до друг. После Клара се отпусна назад и тялото й се опря на думите, които някой наскоро бе издълбал в дървената облегалка. Над Изненадан от радост.

Храбър мъж в храбра страна.

Клара отправи поглед към планините и към света отвъд тях. След това очите й както винаги намериха пътя обратно към спокойното селце, сгушено в долината.

На пейката до нея Арман отвори „Балсам в Галаад“ на страницата, отбелязана е разделителя, пое си дълбоко дъх и зачете нататък.

Клара държеше в ръка писмото. От Питър. Най-сетне бе пристигнало в Трите бора.

Тя отвори плика.

Благодарности

Писането в същността си е самотно занимание, но съм установила, че докато пиша, ме съпровожда върволица от хора, случки и спомени. Чувствах го повече от всякога, докато работех по „Дългият път към дома“.

1 ... 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)