Дългият път към дома [bg]

Художникът последва Гамаш и двамата влязоха обратно в къщичката.

Бившият детектив се взираше в трупа на леглото. Мислеше, мислеше, мислеше.

Питър бе прекарал тук цялата сутрин съвсем сам. Стоял бе на стража. Пазил бе тялото, докато пристигне помощ. Но бе допуснал един посетител.

Люк Вашон. Той бе помогнал на Маси да убие Норман. Доставял бе замърсените с азбест материали.

Обаче… какво бе казал Бовоар? Какво бе казал Питър, когато бе разбрал?

Хубавото в този план било, че Вашон можел да се самозаблуждава, че не върши нищо нередно. Но ако Гамаш предположеше — само ако предположеше — че не е било самозаблуда?

Бившият главен инспектор покри устата си с длан и разтри брадичка, докато се взираше в трупа на Себастиан Норман.

Извади смартфона си и бързо раздвижи пръсти по екрана, за да се появи отново онази картина. Изкривеното и налудничаво лице го гледаше с яростно изражение. Предизвикваше го.

Питър надникна в екрана.

— Помня го. В годишника беше. Професор Норман го нарисува. Тогава предполагахме, че е автопортрет.

Художникът бе обзет от противоречиви чувства — отвращение и благоговение. Погледна към трупа в леглото.

— Но това не е той.

— Не е — съгласи се Гамаш, — Маси е. Професор Норман е разбрал още тогава, че под маската се крие другото лице на колегата му.

Гамаш се взря още по-съсредоточено. Проницателният му поглед изучаваше очертанията на лицето, формата на очите, волевата брадичка и изпъкналите скули. Гледаше отвъд изражението, за да види човека.

— Ох! — въздъхна тогава. — О, не!

Гамаш познаваше това лице. Не със същото изражение, но все пак беше виждал този човек.

Спомни си го от пристанището, малко след като бяха слезли от кораба. Старият прошарен рибар с широкополата шапка и дебелото протрито палто.

Не наблюдаваше кораба, а го чакаше.

Мъжът, който го предупреди, че е по-добре да си отиде.

Ако тогава Клара и Мирна се бяха обърнали, ако се бяха приближили, може би щяха да го разпознаят. Но те бяха останали на известно разстояние.

Не Вашон се опитваше да натъкми всичко така, че да изглежда като убийство и самоубийство. А Маси. Ако откриеха друго тяло, то щеше да е на Люк Вашон.

А дотогава Маси отдавна щеше да е заминал. Може би щяха да предположат, че е удавен. Поредната жертва на Вашон. Но всъщност щеше да е в безопасност на борда на кораба.

— По дяволите!

Гамаш бързо пъхна смартфона в джоба си. Погледна ръчния си часовник. Не бе чул сирената на Loup de Меr Възможно бе корабът все още да е на пристанището.

— Питър…

Бившият детектив се обърна към другия мъж и понечи да му нареди да стои в къщичката, докато той самият изтича до Табакен, за да спре отплаването на кораба. Да намери рибаря. Да каже на Бовоар да прекрати издирването на Вашон и да се заеме да търси професор Маси.

Но думите замряха, когато зърна изражението на Питър и проследи погледа му.

До вратата.

Там беше Клара Мороу. С нож, опрян в гърлото й.

Зад нея стоеше Маси, запъхтян.