Амазония
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Амазония». Краткое содержание книги:
Четири години по-късно неговият шеф получава съобщение от бразилска морга, потвърждаващо смъртта.
В свръхсекретна папка има фотография на агента, направена преди убийството. На снимката той е размахал единствената ръка,
която му е останала, след като снайперски куршум е отнесъл другата.
В друга свръхсекретна папка се съхранява фотографията, направена в моргата.
На нея се вижда тялото на агента с две ръце.
Какво се е случило там?
Специално подбран екип от учени и военни се отправя на експедиция, за да разбере истината.
На всяка цена!
Под прикритието на шума Натан ускори ход. След малко успя да види един от огромните корени, обграждащи входа. Един часа.
Облегна се на ствола. Зад корена се намираше Дзейн. Как обаче трябваше да действа отсега нататък? Откъм бункера на Дзейн се раздаде поредният изстрел. Натан погледна празните си ръце и се намръщи. Какво да правя сега?
09:34 ч.
Дзейн, подпрял се на коляно, се прицелваше с пистолета. Ръката с оръжието бе изтръпнала, но той я поддържаше с другата. Нямаше да се отпуска тъкмо сега, когато победата бе толкова близо. Трябваше да издържи само още малко, след което ролята му в тази мисия щеше да приключи.
Стрелна с поглед ореха, пълен с вълшебната мъзга. Тя представляваше състояние, струващо милиарди. Фармацевтичната компания „Сен Савен“ бе закупила сътрудничеството му със значителна сума, депозирана на негова сметка в швейцарска банка, но той всъщност се реши на предателство заради обещания му четвърт процент от обема на всички продажби. Вече разполагаше с мъзгата на яга, така че богатството му щеше да нараства безгранично.
Облиза устни. Работата му тук почти бе приключила. Преди няколко дни успешно въведе вирус в комуникационната система на групата. Сега оставаше само да направи последния ход. През нощта Фавр бе инструктирал Дзейн да вземе образец от мъзгата и да го защищава, ако ще и с цената на живота си.
— Ако тези шибани индианци рекат в последния момент да направят някоя магария и да подпалят дървото, за да запазят тайната си, ти ще си нашата гаранция — бе му заявил Фавр.
Дзейн естествено се съгласи. Имаше обаче и собствен план, който не сподели с кръвожадния си партньор. Оказал се сам, отля част от мъзгата от ореха в гумен презерватив и го погълна. Човек трябваше да се застрахова. Ако някой се опиташе да го измами, не „Сен Савен“, а „Телукс“ щеше да се сдобие с образец от вълшебното вещество.
В гората се разнесоха пушечни изстрели. Хората на Фавр стягаха примката. Не след дълго щяха да свършат.
Сякаш в потвърждение на мислите му, в края на поляната избухна граната. Постройка на едно от големите дървета бе улучена и във въздуха се разлетяха листа и клони. Дзейн се усмихна. После чу глас, който се смеси с ехото от взрива. Стори му се, че гласът се раздаде наблизо.
— Пази се! Граната!
Нещо се удари в стъблото на дървото над главата му и се блъсна в близкия корен. Граната!
Като нададе изплашен вик, той се отдръпна бързо от входа и се скри във вътрешността на дървото. Закри главата си с ръце. Изчака напрегнато да изминат няколко секунди. После още няколко. Започна да пъхти уплашено. Очакваният взрив така и не настъпи. Внимателно свали ръцете от главата си и стисна зъби. Пак не чу експлозия. Приседна, изпълзя бавно до изхода и надникна навън. Върху земята лежеше нещо малко с размерите на кокосов орех. Бе един от недозрелите плодове на шибаното дърво. Очевидно бе паднало от някой клон.
— Мамицата му! — изруга. Почувства се като глупак. Изправи се, без да изпуска оръжието, и се върна на предишната си позиция. Много плашлив взех да ставам…
Усети някакво движение в близост до себе си. Нещо го удари рязко по китката. Изпита силна болка и изпусна пистолета. Олюля се и насмалко не падна по гръб, но ръката му бе хваната от някого, намиращ се от другата страна на входа. Бе измъкнат оттам и блъснат напред. Падна на земята и удари болезнено рамото си. Обърна се и се огледа. Това, което видя, бе невъзможно.
— Ранд? Как тъй?
Натан Ранд се бе надвесил над него. В ръката си държеше дебела пръчка и я размахваше застрашително. Дзейн започна с пълзене да се отдалечава от него.
— Как тъй ли? Това е малък урок от нашите индиански приятели. Урок по внушение — разясни грубо Натан, като подритна недозрелия орех. — Внушиш ли си нещо достатъчно силно, и други ще повярват в него.
Дзейн се изправи на крака.
Натан замахна с пръчката като с бухалка, удари го по рамото и отново го събори.
— Това ти е за шамана, когото застреля като куче! А това… Дзейн отмести поглед към нещо зад рамото на Ранд.