Амазония

— Още не знам — отговори Натан и се запъти към изхода. Експлозиите бяха престанали, но се чуваха откъслечни изстрели. Колкото по-разредени ставаха изстрелите, толкова по-ясно ставаше на Натан, че е започнало изтреблението на населението. Такава щеше да бъде и собствената им съдба, ако не предприемеха нещо. Какво обаче?

Започна да се спуска по тунела. В началото, предпазливо, после, по-бързо. Какво изобразяваше знакът на бан-али? Спираловидния тунел или както Кели предположи, модел на мутагенната белтъчина, на приона? Ако символизираше тунела в дървото, какво означаваха извивките в краищата? Ако едната бе болничното помещение, какво символизираше другата? Какво означаваха сините отпечатъци от длани? Натан си спомни за многото такива отпечатъци, които украсяваха стените на пространството при входа. Какъв можеше да бъде смисълът на всички тези знаци?

След един завой се препъна в тялото на мъртъв индианец, лежащо върху пода на тунела. Падна и се Приплъзна на колене. Обърна се и видя рана от куршум в гърдите му и друга, в тила. Погледна надолу и видя още едно тяло. Това бе работа на Дзейн.

Изправи се на крака и усети как изгаря от гняв. Дзейн бе започнал да избива невъоръжените хора, лечители и помощници на шамана, като си разчистваше с кръв пътя към изхода. Гаден страхливец.

Натан продължи да се спуска по тунела, като броеше отворите от лявата си страна. Когато стигна до последния, излезе от тунела и прекоси малка празна постройка. Озова се върху клон, дебел поне метър и половина. Преди да продължи, трябваше да разбере какво става под него.

Над поляната се стелеха кълба дим. Неколцина индианци отстъпваха към дървото. Над селището бе надвиснала зловеща тишина. Натан измина още известно разстояние по клона, но не можа да види оттам дъба, върху който бе разположено жилището им. Клонът растеше в друга посока. Не можа дори да види входа към яга. Дявол да го вземе! Под краката му прогърмя изстрел. Дзейн! На поляната се чу вик. Страхливецът навярно се бе скрил във входа на тунела и Стреляше по приближаващите индианци. Натан знаеше, че копелето разполага с достатъчно боеприпаси, за да стреля дълго време. Индианците побягнаха и се прикриха зад някои от дебелите съседни дървета. |Натан неволно докосна с крак омотано въже, оставено върху клона. Огледа го. Не бе въже, а стълба от лиани. Съобрази, че я бяха оставили за евакуация. В главата му започна да се оформя план. Реши да започне да действа, преди да се е разколебал, и отблъсна стълбата от клона. Тя безшумно се размота и краят й увисна на около метър над земята. Разстоянието не бе малко, но ако Дзейн бе там, Натан може би щеше да успее да го нападне незабелязано. Това бе единственото, което засега му дойде на ум. Започна да се спуска бързо по стълбата. Ако групата му и останалите индианци успееха да се оттеглят тук, може би щяха да се отбраняват по-успешно. За тази цел обаче трябваше първо да обезвреди Дзейн. Достигна края на стълбата и скочи от нея. Оказа се обграден отвсякъде от високи корени и му бе нужно известно време, за да се ориентира. Потокът се падаше от лявата му страна. Съобрази, че спрямо входа на тунела той се намираше на мястото, където стрелката на часовник щеше да отбелязва четири часа. Започна да заобикаля ствола в посока, обратна на движението на часовниковата стрелка. Три часа… Два часа… Някъде в гората се чу картечен откос, последван от избухването на граната. Значи в някои части на селото продължаваха бойните действия.