Амазония
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Амазония». Краткое содержание книги:
Четири години по-късно неговият шеф получава съобщение от бразилска морга, потвърждаващо смъртта.
В свръхсекретна папка има фотография на агента, направена преди убийството. На снимката той е размахал единствената ръка,
която му е останала, след като снайперски куршум е отнесъл другата.
В друга свръхсекретна папка се съхранява фотографията, направена в моргата.
На нея се вижда тялото на агента с две ръце.
Какво се е случило там?
Специално подбран екип от учени и военни се отправя на експедиция, за да разбере истината.
На всяка цена!
Костос даде знак на хората си да залегнат.
Те веднага изпълниха нареждането му.
Към групата се затича индианец с копие в ръка. Тялото му бе прерязано на две от огъня на автоматите.
Тортор, раздразнен от изстрелите, зае позиция за скок.
— Недей, Тортор! — изсъска му тихо Мани, повдигна се на коляно и присегна към котката.
Ягуарът излезе на открито и застана точно пред наемнищите. Един от тях изломоти нещо на испански и го посочи с пръст. Друг се ухили, повдигна оръжието си и се прицели.
Мани насочи пистолета си. Преди обаче да успее да стреля, Костос рязко се изправи и даде три бързи последователни изстрела със своята М — 16. Бум. Бум. Бум. Главите на мъжете се пръснаха като дини и тримата се сгромолясаха по гръб.
Мани застина от изненада.
— Да тръгваме. Трябва да се върнем при дървото — нареди Костос, без да откъсва поглед от джунглата. — Защо, по дяволите, никой от другите не се обажда?
08:22 ч.
Коуве, затулен от огромна папрат, каза на Ана да се скрие ад гърба му. Четиримата наемници бяха застанали само на шест метра от тях и не си даваха сметка, че ги наблюдават чужди очи. Коуве бе чул нареждането на сержанта, но поради близостта на престъпниците не посмя да го изпълни. Не можеха да помръднат от мястото си. Между тях и дървото се намираше групата наемници. Нямаше как да минат покрай тях незабелязано.
Зад него бе застинал Дакий, неподвижен като камък. Бе напрегнат до крайност, макар да не се издаваше. Бе станал свидетел как същата тази група изби дванайсетина негови съплеменници — мъже, жени и деца.
В гората продължаваха да се раздават експлозии. Разнесоха се писъци и трясък от падащи постройки, съборени от дърветата. Бандитите бяха започнали да унищожават селото. Единственият шанс на групата на Коуве да се спаси бе да се укрие в някой потаен ъгъл на покритото с джунгли плато с надеждата да не бъде забелязана.
Един от наемниците с груб глас съобщаваше на испански по портативната си радиостанция:
— Екип „Танго“ зае позиция. Зоната за убийства е под контрол.
Коуве усети нечие докосване. Дакий му даде знак да не мърда. Професорът с кимване потвърди, че е разбрал.
Дакий бързо и безшумно се отдалечи от него. Дори лист не помръдна. Индианецът бе тешари-рин, един от следотърсачите на племето. И без защитна боя той изчезна в сенките. Движенията му наподобяваха потрепването на неясно петно. Коуве осъзна, че става свидетел на тайнствените способности, с които яга бе дарила пазачите си. Дакий направи кръг около дървото и Коуве го изгуби от поглед.
Ана го стисна за ръката. Той разбра безмълвния й въпрос. Дали ни изостави?
И Коуве си зададе този въпрос, но след малко забеляза Дакий. Бе приклекнал от другата страна на пътеката. Ана и професорът го виждаха, но четиримата наемници нямаше как да го забележат.
Дакий безшумно се прилепи към земята и се прицели нагоре с малкия лък, който си бе набавил. Показа на Коуве накъде е насочил стрелата си. След това му посочи наемниците. Коуве в отговор кимна и даде знак на Ана да приготви оръжието си. Тя погледна нагоре, а после, към него, и също с кимване потвърди, че го е разбрала.
Коуве даде знак на Дакий.
Индианецът опъна лъка и пусна стрелата. Чу се как прошумоля, когато премина през короната на дървото. Наемниците започнаха да се оглеждат и стиснаха оръжието си.
Коуве не им обърна внимание. Гледаше нагоре. Високо в клоните се виждаха развалините на жилище. Наемниците обаче не бяха успели да забележат едно от хитрите изобретения на бан-али, примитивния асансьор. Стрелата на Дакий сряза въжето, на което бе закачена противотежест, огромно парче гранит. Камъкът полетя право върху наемниците.
Един от тях погледна нагоре и успя да го зърне в последния миг. Бе смазан обаче моментално.
Коуве и Ана вече бяха излезли от укритието си. Стреляха от упор върху останалите трима, като ги улучиха в гърдите, ръцете и корема. Наемниците се свлякоха на земята. Дакий като стрела отиде при тях и преряза с обсидианов нож гърлата на тези, които все още шаваха. Направи го бързо и делово.
Коуве леко разтърси Ана, която бе пребледняла от случилото се.
— Трябва да отидем при другите.
09:05 ч.
Застанал на площадката в края на прохода, Луи можеше да наблюдава цялата долина. На врата му висеше бинокъл. Джунглата в затворената долина бе изпълнена с дима на безброй пожари и сигнални ракети. Само за час екипът му бе успял да обкръжи селото и сега бавно се придвижваше към центъра му, където го очакваше неговата награда и плячка. Брайл, назначен за негов помощник след изчезването на Жак, се обади. Следотърсачът се бе надвесил над карта и задраскваше различни места с кръстчета, след като изслушваше рапортите по радиото.