Амазония
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Амазония». Краткое содержание книги:
Четири години по-късно неговият шеф получава съобщение от бразилска морга, потвърждаващо смъртта.
В свръхсекретна папка има фотография на агента, направена преди убийството. На снимката той е размахал единствената ръка,
която му е останала, след като снайперски куршум е отнесъл другата.
В друга свръхсекретна папка се съхранява фотографията, направена в моргата.
На нея се вижда тялото на агента с две ръце.
Какво се е случило там?
Специално подбран екип от учени и военни се отправя на експедиция, за да разбере истината.
На всяка цена!
— Не забравяйте, че ни предстои да изпълним една задача — прекъсна я с шепот Дзейн, застанал с гръб към шамана.
— Каква задача? — попита Франк.
Кели тихо му обясни. Лицето на Франк се разведри.
— Джи Пи Ес-ът е проработил. Значи има надежда! Кели кимна утвърдително.
Шаманът, загубил интерес към тях, междувременно ги бе напуснал.
— Трябва да си набавим образец от мъзгата — зашептя Дзейн.
— Знам откъде — каза Кели и кимна по посока на улей в стената. Закривана от гърбовете на двамата мъже, взе от брат си празния вече орех и извади от него сламката. Отиде до стената и измъкна от нея малък дървен чеп. По улея започна да струи гъста червена мъзга. Подложи отвора на ореха под него и започна да я събира. Тя потече бавно.
— Нека аз да свърша тази работа, а ти се погрижи за брат си — предложи Дзейн.
Кели се съгласи и се обърна към Натан.
— Носилката е все още тук. — Тя я посочи с поглед. — Ако получим сигнал за напускане, ще трябва да действаме бързо.
— Би трябвало…
Първата експлозия ги изненада. Всички застинаха, когато ехото й започна да заглъхва. Натан надникна през един от процепите. Това не бе гръмотевица. Не бе гръм от ясно небе. После се чуха още няколко експлозии, последвани от викове.
Чуха се и писъци.
— Нападнати сме! — изуми се Натан.
Обърна се и видя, че към него е насочен пистолет.
— Не мърдайте — заповяда им Дзейн, привел се до стената с изплашено изражение на лицето. В едната ръка държеше ореха, вече препълнен с мъзга, а в другата, своя деветмилиметров пистолет „Берета“. — Никой да не мърда.
— Ти какво… — започна Кели.
Натан я прекъсна. Веднага разбра всичко.
— Значи това си ти — извика. Спомни си опасенията на Коуве. „Някой ни преследва. Между нас има шпионин.“ — Значи ти, мръсно копеле, ни предаде!
— Не се приближавайте! — предупреди Дзейн с насочен към тях пистолет.
Взривовете навън продължиха. Гранати.
Натан отмести Кели встрани от пистолета на Дзейн.
Шаманът внезапно се затича към вратата. Уплашен от експлозиите, пренебрегна по-близката опасност. Нададе тревожен вик.
— Стой! — изкрещя Дзейн на индианеца.
Шаманът бе твърде стреснат, за да го чуе. А и не разбра казаното от пришълеца. Продължи да тича.
Дзейн се извърна и стреля. В затвореното пространство звукът бе оглушителен. Не толкова силен обаче, че да заглуши изненадания вик на шамана. Индианецът падна на хълбок, като се държеше за корема. Между пръстите му започна да струи кръв.
Натан, почервенял от гняв, се обърна към Дзейн.
— Мръсно копеле! Та той нямаше как да те разбере! Дзейн отново насочи пистолета към тях. Отдалечи се дори от люлката на Франк, за да не рискува.
— Винаги си бил наивник и глупак! — процеди през зъби служителят на „Телукс“. — Досущ като баща си. Така и не се научихте да цените парите и властта.
— За кого работиш? — попита го Франк.
Дзейн вече се бе приближил заднешком до изхода. Шаманът продължаваше да се гърчи и да стене. Дзейн спря и им даде знак с оръжието си.
— Изхвърлете оръжието си през процепите. Един по един. Треперещият от гняв Натан отказа да помръдне. Дзейн стреля пред краката му и между тях се разлетяха трески. — Правете каквото ви казва — обади се лежащият Франк. Кели с нескривано недоволство се подчини. Извади пистолета си от кобура и го хвърли през един от прозорците. Натан все още се колебаеше.
— Следващият куршум ще попадне направо в сърцето на приятелката ти — усмихна се студено Дзейн.
— Натан… — започна да го увещава Франк.
Натан със стиснати зъби се доближи до стената, като размишляваше дали няма възможност да изпревари Дзейн. Това обаче бе много рисковано, тъй като бе застрашен животът на Кели. Взе пушката си и я пъхна в процепа.
Дзейн, доволен от видяното, отстъпи заднешком към изхода.
— Боя се, че ще трябва да ви помоля да ме извините, но имам делова среща. Позволявам си да ви предложа да останете тук. В момента това е най-безопасното място в долината.
След тези подигравателни заключителни думи Дзейн се измъкна от помещението и изчезна в тунела.
08:12 ч.
Дълбоко в джунглата Мани тичаше до редник Карера. Тортор с прилепнали уши не изоставаше. Утрото бе разкъсано от взривове и през дърветата започна да се просмуква дим.
Пред тях тичаше Костос, който в движение даваше инструкции по радиото.
— Всички обратно в базата! Съберете се при жилището!
— Дали това не са наши хора? — попита Мани. — Да са приели сигнала от Джи Пи Ес-а и да са дошли?
Карера го погледна и се намръщи.
— Не биха могли да пристигнат така бързо. Нападнати сме.
В потвърждение на думите им недалеч от тях се появиха трима мъже в защитни униформи и автомати АК — 47 и гранатомети в ръце.