Игра на часове

— За да може да го убие — довърши Мишел.

— И какво ще прави, по дяволите? — попита Уилямс. — Ще хукне да гони човека, който е убил Боби? Та ние дори не знаем кой е той, Шон.

— Но ако започнем да го издирваме, ще имаме шанс да заловим Еди.

— Ще ви бъда благодарна, ако поне в моя дом се въздържите от обсъждане на плановете за залавяне и екзекуция на единствения ми син.

Всички се завъртяха и видяха на прага Реми. Тя рядко напускаше стаята си. Когато все пак излизаше, не разговаряше с никого, дори и с Хари. Носеха й храна в спалнята.

Кинг стана от стола.

— Извинявай, Реми, не забелязахме, че си тук.

— Разбира се, защо да съм тук? Едва ли ми се полага само защото това е моята къща и моята трапезария, а и чашите, в които пиете кафе, също са мои, ако случайно не сте забелязали.

Кинг се озърна към Уилямс.

— Знам, че положението е твърде неловко…

— Меко казано — прекъсна го тя.

— Просто задачата ни се облекчава, когато всички сте на едно място, Реми — каза Уилямс.

— О, радвам се, че на някои хора им е леко; аз определено не съм между тях.

— Можем да отидем на хотел — предложи Мишел, но Реми решително размаха ръка.

— Не искам да се говори, че пренебрегвам гражданския си дълг, дори ако това означава да загубя сина си.

Тя бавно излезе от стаята. Останалите се спогледаха нервно.

— Положението наистина е ужасно за нея — каза Силвия.

— Мислиш ли, че на някого от нас му харесва? — възрази Мишел. — Еди е масов убиец. Майка му ще трябва да се примири с тази мисъл.

Кинг се замисли, докато машинално сипваше още захар в кафето си.

— И като стана дума за това, надявам се всички да осъзнавате, че обвинението срещу Еди не е чак толкова непоклатимо.

— Какви ги дрънкаш, по дяволите? — възрази Уилямс. — Той нахълта в дома на Хари маскиран, с емблемата на „Зодиак“, готов да избие всички ви. А сега избяга и при това уби един от помощниците ми.

— Прав си. Но тъй като не знаем какво се е случило между него и полицая, той може да претендира за самозащита или убийство по непредпазливост. Вратата на килията беше отворена и защитникът може да заяви, че полицаят се е опит вал да ускори хода на правосъдието, а Еди просто се е отбранявал. Сигурен съм, че е виновен за всички убийства — толкова сигурен, сякаш съм ги видял с очите си. Но не трябва да убеждавате мен, а непредубедените съдебни заседатели, вероятно дошли от другия край на щата или дори от друг щат. Къде са ви преките доказателства, че е извършил убийствата?

Уилямс настръхна.

— Ти сам ги изложи. Мотивите му, шифровият диск, упояването на Доротея.

— Това са догадки и фантазии, Тод — твърдо отсече Кинг. — Трябват ни конкретни доказателства, които да го свързват с престъпленията. Имаме ли ги?