Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Игра на часове
Игра на часове - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Игра на часове

Электронная книга - «Игра на часове». Краткое содержание книги:

Бившите агенти от тайните служби Шон Кинг и Мишел Максуел успешно навлизат в новата си кариера на частни детективи в малкия град Райтсбърг. Но задачата, пред която са изправени, надхвърля възможностите както на местната полиция, така и на ФБР. Поредица от жестоки убийства разтърсва щата Вирджиния, а върху китката на всяка от жертвите е поставен часовник, чиито стрелки сочат поредния номер на престъплението. Неизвестният извършител се подиграва със своите преследвачи, като имитира почерка на знаменити серийни убийци и праща писма до градския вестник. Кинг и Максуел, които разследват кражба в дома на най-богатото местно семейство, внезапно откриват, че тя може да е свързана с ужасяващи престъпления. А ето че се появява и втори убиец имитатор.
В жестоката ИГРА НА ЧАСОВЕ двамата детективи се надпреварват с времето, за да разплетат зловещите тайни на богатото южняшко семейство и да заловят безумния си противник, преди самите те да бъдат убити.
1 ... 142 143 144 145 146 147 148 149 150 ... 167
Перейти на страницу:

Полицаят се завъртя и гневно тръгна Към килията. Стъпките му кънтяха по боядисания бетонен под.

— Проклет боклук, имаш късмет, че си вътре…

Еди ритна вратата навън и тежката метална решетка блъсна полицая в лицето. Едрият мъж рухна на пода. Еди се втурна навън, обви веригата на белезниците около врата му и напъна с мощните си ръце. След трийсет секунди с полицая бе свършено. Еди претърси тялото, измъкна ключа за белезниците и се освободи. Изтича да заключи вратата към коридора, пренесе мъртвия полицай в килията, смени си дрехите с неговите и намести трупа върху леглото, подпрян на стената.

Сложи си тъмните очила и широкополата шапка на полицая, отключи вратата и надникна към коридора. Там пазеха няколко полицаи.

Нищо, оставаше му прозорецът. Той затвори вратата и изтича да погледне навън. За негов късмет полицаите бяха прогонили тълпата към другата страна на сградата. Надникна надолу. Нямаше да е лесно, но другият вариант беше далеч по-неприемлив. Той отвори прозореца, прескочи навън, опипа с крака и налучка широкия перваз. Приклекна, впи силните си пръсти в тухления ръб, отпусна се надолу и увисна. Хвърли бърз поглед наляво-надясно. Залюля се назад, повтори, този път малко по-силно, и още веднъж, докато тялото му застана за миг почти успоредно на перваза. На четвъртото залюляване разтвори пръсти като акробат на трапец. Падна върху издадения покрив на първия етаж, запази равновесие и после скочи на земята.

Вместо да побегне, той мина от другата страна на сградата и навлезе в центъра на тълпата, като си побиваше път и се преструваше, че участва в потушаването на безредиците. Стигна до няколко празни полицейски коли и ги огледа една по една, докато накрая забеляза ключове върху таблото на стар форд Мъркюри. Седна в автомобила, отдръпна се на заден ход и потегли. Суматохата все още продължаваше и телевизионните оператори злорадо я заснемаха за цялата национална мрежа. Току-що обаче бяха пропуснали най-голямата сензация — успешното бягство на Еди Лий Батъл.

Той намери в пепелника пакетче дъвки, лапна една и включи полицейската радиостанция на пълна мощност, за да научи веднага щом открият, че вече не е зад решетките. Вдъхна дълбоко чистия въздух и махна с ръка на едно хлапе, което вървеше край бордюра, бутайки велосипеда си. Намали скоростта и свали страничното стъкло.

— Хей, синко, нали като пораснеш, ще станеш почтен гражданин?

— Да, сър — подвикна момчето. — Искам да стана като вас.

Той подхвърли на детето дъвка.

— Не, синко, не ти трябва.

Не ти трябва да ставаш като мен. Аз съм обречен; остават ми само още броени дни живот.

Но докато ускоряваше, той погледна нещата откъм хубавата страна. Беше свободен и отново можеше да се хване на работа. А му оставаше само още един удар. Само един!

Чувстваше се адски добре.

90

— Но кой е убил Боби Батъл и Кайл Монтгомъри? — попита Мишел.

Двамата седяха на кея на Кинг и се приличаха след утринната разходка с гребнете лодки.

— Все още нищо не ми идва наум. Може би съм изчерпал силите на малките сиви клетки при залавянето на Еди.

— Е, Доротея има най-силен мотив да убие Кайл.

— А е имала и възможност да убие Боби. Както може би и мотив. Той не е изпълнил своята част от уговорката да й припише по-голям дял от наследството.

Мишел изглеждаше смутена.

— Знам, че онази история за Реми и Хари беше измислица, но не ти ли се струва…

— Хари има желязно алиби. По времето на смъртта на Батъл той е изнасял лекция пред Вирджинското адвокатско дружество в Шарлотсвил.

Мишел въздъхна от облекчение.

— А Реми?

Този път Кинг се смути.

— Не знам, Мишел, просто не знам. Тя определено е имала основателна причина да пожелае смъртта му.

— Или пък е дело на някой друг, който иска да стане следващият господар на имението.

Кинг я изгледа странно и понечи да отговори, когато мобилният му телефон иззвъня.

Той прие обаждането, заслуша се и лицето му пребледня. После изключи.

— Лоши новини, нали? — плахо попита Мишел.

— Еди е избягал.

За всички от семейство Батъл бе осигурена денонощна охрана в дома им. Хари Карик, Кинг и Мишел се присъединиха към тях, тъй като не бе изключено и техният живот да е в опасност. Започна масово издирване в три щата, организирано съвместно от ФБР и местната полиция, но след два дни още нямаше и следа от Еди.

1 ... 142 143 144 145 146 147 148 149 150 ... 167
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)