Игра на часове
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на часове». Краткое содержание книги:
В жестоката ИГРА НА ЧАСОВЕ двамата детективи се надпреварват с времето, за да разплетат зловещите тайни на богатото южняшко семейство и да заловят безумния си противник, преди самите те да бъдат убити.
— Успех — подвикна Еди, докато полицаите го отвеждаха. — Гледайте да не ме разочаровате.
89
Единият помощник-шериф пазеше до външната врата; другият стоеше край прозореца.
— Това си е жив бунт, по дяволите — каза онзи до прозореца. Беше висок колкото Еди, с добро телосложение и къдрава коса. — Ето, пуснаха сълзотворния газ.
— Сълзотворен газ! — възкликна другият полицай, едър, с мощен гръден кош, широки бедра и солидно шкембе, от което всичко закачено по колана му стърчеше настрани. — Ще ми се да бях долу, та да пусна и аз няколко газови гранати по тия копелета.
— Ами върви тогава. Аз ще пазя.
— Няма начин. Шефът изрично заповяда да сме нащрек. — Полицаят се озърна към килията, където Еди Батъл седеше и ги гледаше мълчаливо. — Тоя тип е избил сума ти народ. Напълно е смахнат.
— Никой не вдига бунт за неправилно пресичане, момчета — обади се Еди.
Двамата го погледнаха. Едрият полицай се разсмя.
— Хубав майтап. Никой не вдига бунт за неправилно пресичане.
Дребният погледна партньора си.
— Отивай — каза едрият. — Тоя тук няма къде да бяга.
— Така си е.
Дребосъкът излезе. Останаха само Еди и едрият полицай.
Еди стана и пристъпи до вратата.
— Имаш ли цигари?
— Да бе, веднага ще се хвана на номера. Майка ми не е отгледала идиот. Стой си там, а аз ще стоя тук.
— Стига де, пребъркаха ми всички дупки, дори и такива, дето не знаех, че ги имам. Няма с какво да те нараня. Наистина адски ми се пуши.
— Аха…
Едрият полицай продължи да зяпа през прозореца. От време на време се озърташе към Еди, но повече го интересуваше какво става отвън.
Еди Батъл имаше масивни ръце с дебели, изпъкнали вени. Една от тях изглеждаше по-дебела и по-изпъкнала от останалите. Полицаите, които го претърсваха, навярно бяха забелязали този факт, но не му обърнаха внимание. Какво толкова — обикновена вена, пълна с кръв. Но за човек с богатия опит на Еди Батъл вената невинаги е вена. Всъщност тази вена беше направена от пластмаса, лепило и гума и имаше кухина. През дългата си кариера като участник в исторически представления Еди бе овладял до съвършенство умението да се гримира, преоблича и да създава изкуствени рани и белези. Той поседя в сянката, опипвайки с пръсти фалшивата вена. Най-сетне я разкъса и измъкна скритите вътре тънички предмети. Знаейки, че има сериозен риск да го хванат, Еди бе взел мерки за подобен случай. Дори и най-старателното претърсване не би открило инструмента за отваряне на ключалки, скрит в кухата вена.
Не изпускаше от поглед едрия полицай, който продължаваше да зяпа през прозореца. Тихо пристъпи напред и провря през решетката окованите си китки така, че да закрие ключалката. После вмъкна инструмента в ключалката и бавно го раздвижи. Беше тренирал тия движения часове наред с една стара брава, взета от изоставен затвор. Най-сетне усети как инструментът намества щифтовете на ключалката един по един. Отвън долетя мощен шум и той използва момента, за да прикрие щракването на резето. Хвана се за решетките и скри инструмента между китката си и гривната на белезниците.
— Хей, тъпак! На теб говоря, глупаво говедо.
Едрият полицай се завъртя и го изгледа свирепо.
— Я млъквай! Поне не съм толкова тъп, че да ида на електрическия стол.
— Вече убиват с инжекция, глупако.
— Добре де, тъй или иначе, кой е по-тъп?
— Както гледам оттук, май че си ти.
Ела, здравеняко, само ми ела насам.
— Дрънкай си.
— Какво, май не се даваш на хорските приказки, а? Как са приели дръвник като теб за полицай? Всъщност какъв полицай, ти си най-обикновен селски тиквеник.
Ела де, нали ти се иска да ме удариш. Идвай, ченгенце, идвай.
— Може и да сме селски тиквеници, ама те хванахме, нали?
— Един бивш агент от тайните служби ме хвана, тъпо говедо. Такива като вашия полицейски шеф всеки ден ги ям на закуска. — Еди погледна към ръката на полицая и забеляза златна халка. — Само че първо отскачам да изчукам жена ти. Дявол да я вземе, много е сочна.
— Аха…
Капка пот изби по дебелия врат на полицая. Ръката му се свиваше и отпускаше над дръжката на пистолета.
Почти успях.
— И децата ти ли са грозни като теб, или с дебелогъзата ти съпруга сте си осиновили чужди, та да не щъкат уродчета из къщата?