Град на небесен огън

* Превод Александър Шурбанов. — Бел. прев.

— Алек е просто момче — каза Люк. — Той… не е съвършен. А ти не си паднал.

— Всички сме паднали — заяви Магнус и като се уви в оковите си, потъна в мълчание.

* * *

— Шегуваш се! — каза Мая. — Тук? Сериозно?

Бат потърка тила си, разрошвайки късата си коса.

— Това виенско колело ли е?

Мая се обърна бавно. Намираха се в огромния, потънал в мрак магазин за играчки на Четириисет и втора улица. През прозореца се виждаше как неоновото сияние отвън осветява нощта в синьо, червено и зелено. Магазинът се издигаше нагоре — етаж над етаж, пълни с играчки. Ярки пластмасови супергерои, плюшени мечета, лъскави розови барбита. Виенското колело се извисяваше над тях, на всеки метален прът се поклащаше пластмасова кабинка, украсена с ваденки. Мая смътно си спомняше как, когато бяха на десет години, маика и бе довела нея и брат и, за да се повозят. Даниъл се бе опитал да бутне Мая през ръба и я беше разплакал.

— Това е… лудост — прошепна тя.

— Мая. — Беше един от по-младите вълци, възслаб и нервен, с коса на расти. Мая се бе опитала да ги излекува от навика да я наричат "леиди", "госпожо“ или каквото и да било друго освен Мая, макар и да беше начело на глутницата само временно. — Претърсихме мястото. И да е имало охрана, някои вече се е погрижил за тях.

— Страхотно. Благодаря ти. — Мая погледна към Бат, които сви рамене. Около петнаисетина вълци от глутницата бяха дошли с тях и сега изглеждаха съвсем не на място насред куклите, изобразяващи принцеси на "Дисни", и плюшените еленчета. — Можеш ли да…

Виенското колело изведнъж се раздвижи, като стенеше и скърцаше пронизително. Мая отскочи назад и едва не събори Бат, които я улови за раменете. Пред очите им колелото започна да се върти под съпровода на музика — "Светът е малък", сигурна беше Мая, макар да нямаше думи, само металически звучащи инструменти.

— Вълци! Ооо! Вълци! — пропя глас и Мориин, самата тя приличаща на принцеса от филм на "Дисни" в розовата си рокля и пъстроцветна тиара, изскочи босонога иззад пирамида от грижливо подредени захарни пръчки. Следваха я около дваисетина вампири, бледи като кукли или манекени на нездравата светлина. Лили вървеше точно зад нея; черната и коса беше съвършено прибрана, токчетата и потракваха по пода. Погледът и се плъзна по Мая от горе надолу, сякаш я виждаше за първи път.

— Здравеите, здравеите! — избъбри Мориин. — Толкова се радвам да се запознаем.

— Аз също се радвам да се запознаем — сковано отвърна Мая и протегна ръка, ала Мориин се изкиска и като извади лъскава пръчка от една кутия наблизо, я размаха във въздуха.

— Толкова се натъжих, когато чух, че Себастиан е убил всичките ти вълчи приятелчета — каза Морийн. — Той е лошо момче.

Мая потръпна, видяла изведнъж лицето на Джордан, почувствала отново безпомощната тежест на тялото му в ръцете й.

— Именно за това исках да говорим — заяви тя, заповядваики си да се стегне. — Себастиан. Опитва се да заплашва долноземците… — Тя прекъсна думите си, когато Мориин, тананикаики си тихичко, започна да се катери по една пирамида от кутии с коледни барбита, всяко от тях — облечено в червено-бяла коледна минипола. — Опитва се да ни настрои срещу ловците на сенки — продължи Мая, леко объркана. Морийн слушаше ли я изобщо? — Ако се обединим…