Град на небесен огън

Лежеше по гръб върху едно навито одеяло, а главата му почиваше върху смачкано на топка яке. В огнището гореше огън и пламъците хвърляха издължени сенки по стените. Беше наизвадил провизии: хляб и шоколад, ядки и блокчета гранола, вода и понатъртени ябълки. Клеъри усети как стомахът и се свива и едва сега осъзна колко е гладна. До храната имаше три пластмасови бутилки — две с вода и една по-тъмна — с вино.

— Не опекох пай — повтори Алек и направи изразителен жест с ръка — по три причини. Първо, защото нямам продукти за пай. Второ, защото всъщност не умея да правя пай.

Той млъкна и зачака.

Джейс свали меча си и го опря на стената, след което попита предпазливо:

— И трето?

— Защото не съм ви шибана слугиня — заяви Алек, видимо доволен от себе си.

Клеъри не можа да сдържи усмивката си. Разкопча колана с оръжията си и внимателно го остави до стената; Джеис, които също разкопчаваше своя, извъртя очи.

— Знаеш, че виното е за антисептични цели. — Джейс се изтегна елегантно до Алек.

Клеъри се настани до него. Всеки мускул в тялото и протестираше — дори месеците на тренировки не я бяха подготвили за днешния изтощителен поход през изгарящия пясък.

— Във виното няма достатъчно алкохол, за да може да се използва за антисептични цели — отвърна Алек. — Освен това аз не съм пиян. Просто замислен.

— Аха. — Джейс взе ябълка, разряза я ловко на две и подаде едната половина на Клеъри. Тя отхапа и си спомни — първата им целувка беше имала вкус на ябълки.

— Е — каза тя, — за какво мислеше?

— Какво ли става вкъщи — отговори Алек. — Вероятно вече са забелязали, че ни няма. Гадно ми е за Ейлийн и Хелън. Ще ми се да ги бяхме предупредили.

— Но не ти е гадно за родителите ти? — попита Клеъри.

— Не — каза Алек след дълга пауза. — Те имаха възможност да постъпят правилно. — той се обърна на една страна и ги погледна. Очите му бяха много сини на светлината на огъня. — Винаги съм смятал, че да бъда ловец на сенки означава да одобрявам постъпките на Клеива. Мислех, че в противен случаи не бих бил лоялен. Намирах им извинения. Откраи време. Ала имам чувството, че винаги когато трябва да се бием, воюваме на два фронта. Бием се с врага, но също така и с Клеива. Аз… вече не знам какво трябва да изпитвам.

Джейс му се усмихна топло над огъня.

— Бунтар.

Алек направи физиономия и се надигна на лакти.

— Не ми се подиграваи — сопна се той толкова рязко, че Джейс придоби учуден вид.

Израженията на Джейс бяха неразгадаеми за повечето хора, ала Клеъри го познаваше достатъчно добре, за да долови болката, пробягала за миг по лицето му, както и тревогата, когато се наведе, за да отговори на Алек… в същия миг, в които Изабел и Саимън се втурнаха в пещерата. Изабел беше зачервена, но по-скоро сякаш беше тичала, а не защото се беше отдавала на горещи страсти. Горкият Саимън, помисли си Клеъри развеселено… чувство, което бързо се стопи при вида на лицата им.