Град на небесен огън
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на небесен огън». Краткое содержание книги:
Себастиан извади едно стили от колана си и Джослин усети как нещо я жегна за миг — понякога забравяше, че е ловец на сенки и може да използва оръдията на ловците на сенки. той започна да рисува върху каменната стена. Руни, които Джослин разпознаваше. Нещо, което всички ловци на сенки можеха да направят. Камъкът стана прозрачен и тя събра сили, за да посрещне онова, което лежеше зад стените.
Вместо това видя стаята на консула в Гард. Джия седеше зад огромното си писалище, покрито с купчини папки. Изглеждаше изтощена, в черната и коса имаше много бели кичури. Пред нея лежеше отворена папка и Джослин зърна снимки на някакъв плаж — пясък, синьо-сиво небе.
— Джия Пенхалоу — каза Себастиан.
Джия вдигна рязко глава. Изправи се на крака, при което папката падна и съдържанието й се разпиля по пода.
— Кой е там?
— Не ме ли позна? — В гласа на Себастиан се долавяше насмешка.
Джия настойчиво се взираше напред. Очевидно бе, че каквото и да гледаше, образът не беше ясен.
— Себастиан — ахна тя. — Все още не са минали два дни.
Джослин мина покрай Себастиан.
— Джия, не слушай нищо от това, което казва. Той е лъжец…
— Твърде рано е — продължи Джия, сякаш тя не бе казала нищо, и Джослин с ужас си даде сметка, че Джия не може нито да я чуе, нито да я види. Сякаш нея изобщо я нямаше. — Може би нямам отговор за теб, Себастиан.
— О, мисля, че имаш — възрази той. — Не е ли така?
Джия изпъна рамене.
— Щом настояваш — заяви тя ледено. — Клеивът обсъди искането ти. Няма да ти дадем нито Джейс Лайтууд, нито Клариса Феърчайлд…
— Клариса Моргенстърн. — Едно мускулче върху бузата на Себастиан играеше.
— Тя е моя сестра.
— Наричам я с името, което предпочита, така както правя и с теб — каза Джия.
— Няма да изтъргуваме собствената си кръв с теб. Не защото смятаме, че е по-ценна от тази на долноземците. Не защото не искаме да си върнем пленниците. А защото не можем да поощряваме твоята тактика на сплашване.
— Сякаш се нуждая от одобрението ви — изсмя се той презрително. — Разбираш какво означава това, нали? Бих могъл да ви изпратя главата на Люк Гароуей, набучена на кол.
Джослин имаше чувството, че някой е забил юмрук в корема й.
— Би могъл — съгласи се Джия. — Ала нараниш ли които и да било от пленниците, това ще означава воина до смърт. А вярваме, че ти имаш точно толкова причини да се боиш от една война с нас, колкото и ние — от война с теб.
— И се заблуждавате дълбоко — каза Себастиан. — Освен това смятам, че ако се поогледате, ще откриете, че няма никакво значение това, че сте решили да не ми предадете Джейс и Клеъри, грижливо опаковани като ранен коледен подарък.
— Какво имаш предвид? — В гласа на Джия се прокраднаха остри нотки.
— О, несъмнено би ми било удобно, ако бяхте решили да ми ги предадете. — По-малко грижи за мен. По-малко грижи за всички ни. Ала, виждаш ли, вече е твърде късно — тях ги няма.
той завъртя стилито и прозорецът, които бе отворил към Аликанте, се затръшна пред слисаното лице на Джия. Стената отново се превърна в гладък камък.
— Е — заяви Себастиан, прибираики стилито в колана с оръжията си. — Това беше интересно, не мислиш ли?
Джослин преглътна със сухо гърло.
— Ако Джейс и Клеъри не са в Аликанте, къде са тогава? Къде са, Себастиан?
той я погледа в продължение на един миг, а после избухна в смях — чист и
студен като ледена вода. Все още се смееше, когато отиде до вратата и излезе навън, оставяйки я да хлопне зад гърба му.
16
Ужасите на земята
Над Аликанте се беше спуснала нощ и звездите грееха като ярки стражи, караики демонските кули и полузамръзналата вода в каналите да сияят. Ема седеше на перваза в стаята на близнаците, зареяла поглед над града.
Винаги си бе мислила, че когато посети Аликанте за първи път, ще бъде с родителите си; че маика и ще и покаже местата, които бе познавала като малка — вече затворената Академия, в която беше учила маика и, къщата на баба и и дядо и. Че баща и ще и покаже паметника на семеиство Карстерс, за които винаги говореше с такава гордост. Никога не си бе представяла, че когато за първи път зърне демонските кули на Аликанте, сърцето и ще прелива от скръб, която сякаш заплашваше да я задуши.
През таванските прозорци струеше лунна светлина и огряваше близнаците. Тиберии беше прекарал целия ден в пристъп на гняв: риташе пречките на бебешкото креватче, когато му казаха, че не може да излезе от къщата, пищеше за Марк, когато Джулиън се опита да го успокои, и наи-сетне заби юмрук в една стъклена кутия за бижута. Беше прекалено малък за целителни руни, така че Ливи го прегърна, за да го задържи неподвижен, докато Джулиън извади с пинсета парченцата стъкло от окървавената ръка на брат си и я превърже внимателно.