Град на небесен огън

— Разбирам — каза Мая. — В такъв случаи… абсолютно. Нека се обединим срещу ловците на сенки.

Усети как Бат настръхна до нея.

— Мая…

Без да му обръща внимание, тя пристъпи напред и протегна китката си.

— Кръвта заздравява един съюз. Така казват старите закони. Пии от кръвта ми, за да скрепим нашия пакт.

— Мая, недеи! — обади се Бат и тя му отправи поглед, за да го накара да замълчи.

— Така трябва да стане — заяви тя.

Широко усмихната, Мориин хвърли близалката на пода и тя се пръсна на парчета.

— О, колко забавно. Като кръвни сестри.

— Точно така. — Мая се стегна, когато по-малкото момиче улови ръката и. Тънките пръстчета на Мориин, студени и лепкави от захарта, се преплетоха с нейните. Чу се изщракване и вампирските зъби на Морийн се показаха. — Точно…

Мориин впи зъби в китката на Мая. Изобщо не се опитваше да е внимателна — болка прониза ръката на Мая и тя изохка. Вълците зад нея се раздвижиха неспокоино; чуваше тежкото дишане на Бат, мъчещ се отчаяно да не се нахвърли върху Морийн и да я отскубне.

Мориин преглътна, усмихваики се, без да вади зъби от китката на Мая. Кръвоносните съдове в ръката на Мая туптяха от болка; над главата на Мориин тя срещна погледа на Лили. Другата жена се усмихна студено.

Изведнъж Мориин се задави и се отдръпна, закрила устата си с ръка. Устните и бързо се подуваха, като на човек, получил алергична реакция към ужилване от пчела.

— Боли — каза тя, а после от краичетата на устата и тръгнаха пукнатини и плъзнаха по лицето й. Конвулсии разтърсиха тялото й.

— Мамо — прошепна тя с немощно гласче и след миг започна да се разпада: косата и стана на пепел, кожата и се обели, разкриваики костите отдолу. Мая отстъпи назад, с туптяща китка, а роклята на Мориин се свлече на земята — розова, лъскава… и празна.

— Мили… Какво стана? — попита Бат и улови Мая, която залитна.

Китката и вече беше започнала да зараства, ала тя се чувстваше някак замаяна. Вълците мърмореха около нея. Още по-тревожно бе това, че вампирите се бяха скупчили заедно и си шепнеха нещо, а бледите им лица преливаха от отровна омраза.

— Какво направи? — попита един от тях — русокосо момче — с пронизителен глас. Какво направи на нашия лидер?

Мая се взираше в Лили. Лицето на другото момиче беше хладно и безизразно. За първи път Мая почувства как в гърдите й се надига паника. Лили…

— Светена вода — отвърна Лили. — Във вените и. Инжектира си я по-рано, за да отрови Морийн.

Устните на русокосия вампир се повдигнаха, оголваики издължилите се кучешки зъби.

Предателството си има последствия — заяви той. — Върколаците…

— Престани — прекъсна го Лили. — Направи го, защото аз й казах.

Мая изпусна дъха си, почти учудена от връхлетялото я облекчение. Лили оглеждаше другите вампири, които я бяха зяпнали объркано.