![Юлиан [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/6/1/6/yulian-bg-download.jpg)
Юлиан [bg]
- Автор: Видал Гор
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Атанасов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Юлиан [bg]». Краткое содержание книги:
Слязох от коня в единия край на площада и отидох пеша до резиденцията на префекта. Схоларианците бяха направили шпалир за мен. Наричат ги схоларианци, защото помещенията им се намират в предния портик — „школата“ — на двореца. Разглеждах новите си войници с леден поглед. Бяха добре облечени; повечето от тях германци. Какви други можеха да бъдат? Те също ме разглеждаха. Бяха едновременно и любопитни, и разтревожени; така и трябва да бъде. В миналото много често императорите са се бояли от преторианската стража.
Изкачих стъпалата на резиденцията на префекта. На терасата, строени в редица, стояха военачалниците на империята. Когато наближих, те коленичиха. Наредих им да станат; противно ми е да гледам да коленичат пред мен възрастни хора, всеки един от които би могъл да ми бъде дядо. Напоследък се опитах да опростя дворцовия церемониал, но сенатът не се съгласи: щом са свикнали, да робуват. Твърдяха, че тъй като в персийския двор има такъв церемониал, и аз също трябва да поддържам подобаваща тържественост, за да вдъхвам страхопочитание у хората. Глупости. Но прекалено много са другите промени, които искам да направя, за да се занимавам с дворцовия церемониал.
Пръв ме поздрави Арбецио, който беше обявен консул същата година, когато аз станах цезар. Той е четиридесетгодишен здравеняк, с грубо и сурово лице; син на селянин, той станал войник; успял да се издигне до началник на кавалерията и бил провъзгласен за консул. Домогва се до моето място, както се е домогвал до мястото на Констанций. С хора като него човек може да се справи по два начина: единият е да го убие; другият е да го държи около себе си, винаги под наблюдение и зает с безопасна работа. Аз избрах втория; щом някой е сравнително честен и добронамерен, трябва да му се прости, въпреки че се е отнасял зле с нас. С хора, честни в обществения живот, трябва да поддържаме добри отношения дори ако като частни лица те не са се държали добре с нас; ако обаче те са били нечестни в държавните дела, трябва да се освободим от тях дори да са ни лично предани.
Арбецио ме поздрави от името на сената, макар че не беше най-старият военачалник.
— Ние сме тук, за да изпълним волята на августа — гордият силен глас опровергаваше думите му — … и да подготвим влизането му в града като наш повелител.
При тези думи аз се обърнах и видях вуйчо ми Юлиан да се приближава към мен, излизайки измежду група сенатори. Той трепереше от възбуда (и от слабост, тъй като страдаше от хроническа маларична треска — спомен от дните, когато беше управител на Египет). Прегърнах го сърдечно. Не се бяхме виждали цели седем години, но бяхме разменяли писма от време на време, макар че не смеехме да си пишем много често. Вуйчо ми се беше състарил обезпокоително — лицето му беше измършавяло, кожата му беше жълта и набръчкана, очите му — хлътнали; но въпреки всичко днес той бе преобразен от радост. Държах го под ръка, докато произнасях речта си.
— Вашият жест ме развълнува, защото не е обичайно сенатът да излезе от своя град, за да посрещне първия гражданин. По-скоро първият гражданин трябва да дойде при вас, при своите помощници, които споделят с него бремето на управлението. И скоро ще се явя при вас, във вашата сграда, за да ви поднеса почитта, която ви се полага. Междувременно трябва да обявя само едно: следвайки примера на Адриан и Антонин Пий, не ще приема пари от провинциите за възкачването ми. В настоящия момент империята е твърде бедна, за да ми поднася дарове.
Започнаха да ръкопляскат. След като направих още няколко щекотливи забележки, помолих да ме извинят, защото съм изморен от пътя. С много поклони градският префект ме въведе в къщата, като заекваше и се спъваше пред мен, докато най-сетне аз извиках: „В името на Хермес, къде пикаете тук?“ С такъв изискан език пристигна в Изтока новият римски император.
В къщата на префекта имаше малка баня и докато се киснех в горещия басейн, вдишвайки дълбоко парата, вуйчо ми ми описваше политическото положение.
— Когато Констанций умря, Евсебий се допита до няколко членове на консисторията, за да види дали биха приели за император Арбецио или Прокопий, или… мене. — Вуйчо се усмихна плахо. Искаше да чуя това от самия него, а не от доносници.