Юлиан [bg]
- Автор: Видал Гор
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Атанасов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Юлиан [bg]». Краткое содержание книги:
Учтиво поздравих консисторията. Отбелязах отсъствието на консулите и споменах, че тъй като годината изтича, скоро ще бъдат обявени двамата нови консули. Един от тях ще бъде Мамертин. Това беше посрещнато с всички външни прояви на одобрение. След това попълних консисторията с нови членове. Когато свърших, Арбецио помоли за разрешение да се обърне към мене. Позволих му, но сърцето ми се сви.
Бавно, тържествено, сякаш той беше императорът, Арбецио премина през залата и застана пред моя трон. Окашля се и започна:
— Господарю, има хора, които заговорничеха срещу теб. — Ясно се чу как всички в залата поеха дълбоко дъх. Едва ли между присъствуващите имаше някой, който да не беше заговорничил срещу мен! Това е било техен дълг. — Тези хора са все още на свобода. Някои от тях са на високи служби. Господарю, тук са и онези, които погубиха високоблагородния ти брат, цезаря Гал. Те също са на свобода. Някои от тях са високопоставени личности.
Огледах залата и видях, че доста от „високопоставените личности“ изглеждаха крайно разтревожени. Например пълният Паладий, началник на съда при Констанций. Той бе обвинителят на Гал. До него седеше Евагрий, управител на личната императорска хазна — той пък беше помогнал да се подготви обвинението срещу Гал; Сатурнин, икономът на двореца… Десетина други съзаклятници погледнаха към мен и Арбецио. На лицето на всеки от тях бе изписан въпросът: с кръв ли ще започне това царуване?
Урсул, управителят на държавната хазна, смело заговори пръв:
— Августе, нима онези от нас, които служиха на императора, на когото и ти служеше, ще пострадат само защото са изпълнили дълга си?
— Не! — отговорих твърдо.
Но Арбецио обърна към Урсул бледите си безцветни очи:
— И все пак Августе, онези, които с действие, със слово и действие са навредили на тебе и брат ти, трябва да бъдат наказани.
В залата се разнесе неспокоен шепот. Но Урсул не се предаде. Той бе представителен, пълен мъж, с пъргав ум и още по-пъргав език.
— Консисторията с облекчение научава, че само онези, които са действително виновни, ще бъдат съдени.
— Те ще бъдат съдени — обади се наново Арбецио вместо мене (което никак не ми се понрави), — ако е такава волята на августа.
— Такава е нашата воля — изрекох традиционната фраза на латински.
— От кого ще се състои съдът, господарю, и къде ще заседава?
Тук трябваше да спра Арбецио. Но бях уморен от тежкия път и отпаднал от горещата баня. (Никога не трябва да се занимаваш с държавни дела веднага след баня.) Не бях се приготвил за борба срещу човек със силна воля и готов план, а Арбецио за съжаление бе изготвил своя план. Междувременно Урсул предложи:
— От времето на император Адриан консисторията е била винаги най-висшата ни съдебна инстанция. Нека виновните бъдат съдени тук, от нас, които сме отговорни за държавните дела.
— Комите — възрази Арбецио с ледена учтивост, — това все още е консисторията на покойния император, не на сегашния ни господар. Уверен съм, че августът ще иска свой собствен съд, както и след време ще желае да има консистория по свой избор.
Това беше безспорно.
Дадох знак на един от секретарите да внимава добре какво ще кажа.
— Съдът ще се оглавява от Салуций Секунд. — Това бе прието много добре. Като префект на Изтока той бе известен със справедливостта си.
След това назовах Мамертин, Агило, Невита, Йовин и Арбецио за членове на съда. С една дума — военен съд. Наредих им да се съберат в Халкедон43, отвъд Босфора, на отсрещната страна на Константинопол. С това започнаха процесите за измяна. Ще се спра на тези мрачни събития по-нататък.
Влязох в Константинопол като римски император на 11 декември 361 година. Снегът бавно валеше и снежинките се въртяха във въздуха като перца; нямаше никакъв вятър и беше доста топло. Облачното небе имаше цвят на потъмняло сребро. Природата изглеждаше безцветна, но хората бяха облечени в пищни цветове. Беше ден на великолепие.
Схоларианците в парадна униформа бяха строени пред Златната порта, близо до Мраморно море. На двете тухлени кули отстрани на портата се развяваха знамена с изображение на дракон. Двете зелени бронзови врати бяха затворени. Слязох от коня си, както изисква обичаят, на известно разстояние от стената. Началникът на схоларианците ми подаде едно сребърно чукче. С него почуках на вратата три пъти. Отвътре се чу гласът на градския префект:
43
Днешното село Кадъкьой в Турция. — Б.пр.