Юлиан [bg]

Орибазий ми съобщи, че консисторията желаела да знае кого възнамерявам да назнача за консул през идната година.

— Ти би ли приел, вуйчо?

— Не мога да си позволя разходите по този пост. — Вуйчо ми винаги се оплаква от бедност, което показва, че има пари. Всъщност днес консулската длъжност не изисква толкова средства, колкото преди. Сега двамата консули поемат общо разходите по игрите, които трябва да устроят, а и императорът обикновено ги подпомага от личната си хазна.

— Не ми се вярва ти да искаш, Орибазий.

— Не, августе, не бих искал.

— Мамертин — предложих аз и изплувах до другия край на басейна.

Вуйчо ми и Орибазий одобриха избора.

— Той е изтъкнат оратор — рече вуйчо ми, — от добро семейство. Хората ще одобрят избора…

— И Невита! — извиках аз и се гмурнах още веднъж във водата. Когато излязох, за да поема въздух, видях, че вуйчо ми е ужасен, а на Орибазий му е забавно.

— Но той е… той е…

— Франк. Варварин. — Кимнах в знак на съгласие.

Излязох от банята. Един роб ме уви с голяма кърпа. Отскубнах се от него, преди да почне да ме тупа по гърба.

— Невита е един от най-способните ми военачалници. Той непрестанно ще напомня на Изтока, че властта ми в западните провинции е здраво в ръцете ми.

— Никой не ще може да те обвини в последователност — усмихна се Орибазий. Само преди месец в Найзус бях обвинил Констанций, че назначавал варвари за преториански префекти. Сега аз провъзгласявах един варварин за консул. Няма по-трудно нещо в политиката от това, да се отметнеш от минали изявления. Но докато Констанций беше готов по-скоро да умре, отколкото да признае, че е сбъркал, аз бях склонен да взема правилното решение, макар и с това да се поизложех малко.

— Ще отричаме — казах аз величествено, — че някога сме критикували назначаването на варвари на високи служби.

— В такъв случай писмото ти до сената в Спарта е подправено?

— От начало до край.

Орибазий и аз се разсмяхме, но вуйчо ми изглеждаше загрижен.

— Поне за днес — рече той — назначи само Мамертин. При това обичайно е консулите да се обявяват един по един. Сега назначи него за консул на Изтока, а по-късно ще можеш да назначиш другия за Запада.

— Тъй да бъде, вуйчо — съгласих се аз и заедно влязохме в дрешника, където наметнах пурпурната мантия.

Консисторията беше почти в пълен състав — около четиридесетина имперски магистрати ме посрещнаха тържествено в сградата на градския съвет. Арбецио ме придружи до трона ми от слонова кост. Вдясно и вляво от мене креслата на консулите бяха празни: единият консул, Флоренций, беше изчезнал от лицето на земята, другият, Тавър, побягнал към Антиохия, когато съм навлязъл в Илирикум.