Ледената принцеса
- Автор: Лекберг Камила
- Серия: patrik hedstrom #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-937-7
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ледената принцеса». Краткое содержание книги:
Писателката Ерика Фалк се завръща у дома заради смъртта на своите родители, за да завари родното си градче обзето от силни страсти. Алекс, нейна близка приятелка от детските години, е намерена мъртва с прерязани вени, замразена във вана. Ерика решава да напише прочувствен спомен за харизматичната, но затворена в себе си Алекс не толкова, за да почете паметта й, колкото, за да преодолее собствената си писателска безизходица. Постепенно обаче смъртта на приятелката започва да я преследва натрапчиво и тя се съюзява с местния полицейски инспектор, за да разкрие истината.
Сякаш нещо в него се отприщи. Ян продължи да говори с невероятна скорост, а Патрик не смееше да продума, за да не пресече потока от думи. Ян запали цигара, свали леко прозореца на колата, за да може димът да излиза навън, и продължи:
— Живеехме в собствен свят. Срещахме се на тайни места и търсехме сигурност и утеха в приятелството ни. Странното е, че когато бяхме заедно, не си припомняхме за преживения кошмар, а за миг избягвахме от действителността. Дори не знам как разбрахме, че и тримата сме жертви. Как се събрахме. Но някак си знаехме. Срещата ни бе неизбежна. Аз им казах, че е крайно време да сторим нещо по въпроса. Алекс и Андерш в началото приемаха всичко като на игра, но аз знаех, че трябва да осъществим плана си. Това бе единственият изход. През един студен и ясен зимен ден излязохме на леда, двамата със заварения ми брат. Не ми беше трудно да го подлъжа. Направо полудя от щастие, че най-накрая аз поемах инициативата, и зачака малкия ни излет с нетърпение. Бях прекарал много часове на заледената морска повърхност и знаех къде точно да го заведа. Андерш и Алекс ни чакаха там. Нилс се изненада, когато ги видя, но арогантността му попречи да съзре опасността. Та ние бяхме само деца. Останалото беше лесна работа. Трябваше само да го бутнем в дупката в леда. Така той изчезна завинаги. В началото изпитахме истинско облекчение. Нели не бе на себе си от притеснение, непрестанно се питаше какво се е случило с Нилс. Аз обаче нощем лежах в леглото си и се усмихвах. Наслаждавах се на тишината, вече нямаше стъпки. След това всичко се сгромоляса. Родителите на Алекс разбраха по някакъв начин за изнасилванията и дойдоха при Нели. Алекс очевидно не е могла да устои на натиска им и накрая им е разказала всичко, дори за мен и Андерш. Не за убийството на Нилс, а за случилото се преди това. Ако до този момент бях мислил, че може би ще получа съчувствие от приемната ми майка, то тогава разбрах, че дълбоко съм грешал. Нели никога повече не ме погледна в очите. Нито пък попита къде е Нилс. Понякога се чудя дали не подозира нещо.
— Вера също е узнала за посегателствата.
— Да, но мама беше доста хитра. Възползва се от болезнената нужда на Вера да защитава Андерш, а и да пази собствената си репутация. Дори не се наложи да я подкупва с пари или обещание за по-добра работа, за да я накара да си мълчи.
— Мислите ли, че Вера е научила за убийството на Нилс?
— Не се и съмнявам. Не мисля, че Андерш би успял да го запази в тайна от майка си толкова години.
Патрик започна да разсъждава на глас.
— Вероятно Вера е убила Алекс не за да прикрие истината за посегателствата, а защото се е страхувала Андерш да не бъде обвинен в убийство.
Ян се усмихваше злорадо.
— Което е направо комично, като се има предвид, че давността на престъплението отдавна е изтекла и никой не би повдигнал обвинения срещу нас след толкова много време. Все пак тогава бяхме само деца.
Колкото и да не му се искаше, Патрик трябваше да признае, че Ян е прав. Даже и Алекс да бе отишла в полицията, нямаше да има никакви последствия за тях. Очевидно Вера не го е съзнавала, мислела е, че Андерш може да попадне в затвора за убийството.
— Поддържахте ли връзка след това? Вие, Андерш и Алекс.
— Не. Алекс почти веднага се премести, а Андерш се затвори в собствения си малък свят. Естествено понякога се срещахме случайно, но разговаряхме за първи път от двайсет и пет години насам чак когато Андерш ми позвъни след смъртта на Алекс и започна да крещи и да ме обвинява, че аз съм я убил. Аз, разбира си, отрекох. Все пак нямах нищо общо със смъртта й, но той не се отказваше.
— Не знаехте ли, че Алекс възнамерява да отиде в полицията и да разкаже за смъртта на Нилс?
— Не и преди да умре. Андерш ми разказа след това.
Ян издиша безгрижно цигарения дим под формата на кръгчета.
— Как щяхте да постъпите, ако знаехте?
— Никога няма да разберем, нали?
Той се обърна към Патрик и го погледна със студените си сини очи. Патрик потръпна. Не, наистина нямаше да разберат.
— Но, както вече ви казах, никой не би ни затворил за това. Трябва обаче да призная, че отношенията между мен и мама биха се усложнили. — След това Ян изведнъж смени темата, у — Доколкото разбрах, Андерш и Алекс са имали връзка. Направо като в „Красавицата и звярът“. Може би и аз трябваше да се присъединя към тях, в името на старото приятелство…
Патрик не изпитваше никакво състрадание към мъжа пред себе си. Вярно че детството му е било същински ад, но у Ян имаше нещо злокобно. Цялото му същество излъчваше злост. Патрик го попита чисто импулсивно: