Ледената принцеса

— Законът за свободата на словото е изключително ясен. Имам право да пиша за това, дори и без тяхното съгласие, но наистина се надявам да ме подкрепят, след като им разкажа за книгата и сюжета. Не възнамерявам да напиша някакъв скандален роман, а да представя достоверен разказ за случилото се и за самата Алекс като личност.

— Ами пазарът? Смятат ли, че има търсене на подобен род книги?

Очите на Патрик блестяха и Ерика се радваше, че приема работата й с такъв ентусиазъм. Любимият й човек знаеше колко много означава тази книга за нея и показваше искрен интерес.

— Смятаме, че ще има търсене. В САЩ страшно много се купуват криминални романи, в сюжета на които са преплетени действителни случаи. Ан Рул12, най-известната писателка в този жанр, продава милиони екземпляри. Освен това у нас подобни книги са сравнително нов феномен. Има два-три романа, като този от преди две години за лекаря и съдебния медик, но те по-скоро представляват смесица от няколко различни жанра. Искам да постъпя като Ан Рул и да направя задълбочено собствено разследване. Да проверя фактите, да разговарям със замесените лица и да опиша колкото се може по-достоверно случилото се.

— Мислиш ли, че семейството на Алекс ще се съгласи на интервю?

— Не знам.

Ерика заувива кичур коса около пръста си.

— Наистина не знам. Възнамерявам да ги попитам, а ако ми откажат, ще открия друг начин. Все пак е огромен плюс, че аз самата съм толкова добре запозната със случая. Не че не ме е страх от разговора с тях, но нямам особено голям избор. Ако книгата се продава добре, то с удоволствие бих продължила да пиша за интересни съдебни случаи и тогава ще ми се налага да досаждам и на нечии други роднини. Това е неразделна част от работата ми. Освен това си мисля, че хората имат нужда да говорят, да разказват историята си. Не само близките на жертвата, но и самият извършител.

— Значи ще се опиташ да говориш и с Вера?

— Да, непременно. Нямам никаква представа дали ще се съгласи, но смятам да опитам. Може да реши да ми разкаже историята, а може и да ми откаже. Във всеки случай не смятам, че имам право да я притискам.

Ерика вдигна рамене, за да му покаже, че й е безразлично, но думите на Вера за случилото се щяха определено да обогатят книгата й. До този момент работеше главно върху скелета на сюжета, сега трябваше да му придаде плът.

— Ами ти?

Ерика се размърда и качи крака в скута на Патрик, който веднага разбра намека и започна да ги масажира.

— Как мина твоят ден? Вече си героят на участъка, а?

Патрик въздъхна тежко и й даде да разбере, че дълбоко греши.

— Не, да не мислиш, че Мелберг ще ме остави да отнеса цялата слава. Днес цял ден се стрелка като куршум между залата за разпити и залата за пресконференции. По време на разговорите си с журналистите използваше най-вече личното местоимение „аз“. Ще се изненадам, ако разбера, че изобщо е споменал името ми. Но какво значение има това? На кого ли му е притрябвало да види името си в пресата? Вчера арестувах един убиец, това ми стига.