По-силно от меча
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #5
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По-силно от меча». Краткое содержание книги:
Когато посещава издателя си в Ню Йорк, Хари Клифтън научава, че е бил избран за президент на Асоциацията на английските писатели и незабавно започва кампания за освобождаването на писателя Анатолий Бабаков. Престъплението на Бабаков е, че е написал книга под заглавие Чичо Джо, унищожително свидетелство за това какво е да работиш за Сталин. Хари е така твърдо решен да постигне освобождаването на Бабаков, че излага собствения си живот на риск. Съпругата му Ема, която е начело на Барингтън Шипинг, е изправена пред последиците от атаката на ИРА срещу Бъкингам. Някои членове на борда смятат, че тя трябва да подаде оставка.
Сър Джайлс Барингтън е вече министър и изглежда готов за още по-важен пост.
В Лондон синът на Хари и Ема — Себастиан, бързо си изгражда име в банка Фартингс и предлага брак на красивата млада американка Саманта. Но презреният Ейдриън Слоун няма да спре пред нищо, за да премахне съперника си.
Завладяващата сага Хрониките на Клифтън на Джефри Арчър продължава. Спиращата дъха история на семейство Клифтън и семейство Барингтън продължава с характерните обрати, направили автора един от най-популярните писатели в света.
— Вече не сме в руското въздушно пространство, мистър Клифтън — каза стюардът.
— Благодаря — отвърна Хари.
Арогантността и чувството за несигурност на Сталин достигнали фарсови размери, когато великият режисьор Сергей Айзенщайн бил избран да създаде филма „Октомври", който трябвало да се прожектира в Болшой театър по случай десетгодишнината от Октомврийската революция. Сталин се появил ден преди премиерата и след като видял филма, наредил на Айзенщайн да отреже всички споменавания за Троцки, който бил признат от болшевишката партия като гения зад октомврийския преврат и когото Сталин смятал за свой най-опасен съперник. Когато на следващия ден филмът бил показан на публиката, Троцки не се споменавал нито веднъж от началото до края и всички сцепи с него били изрязани.
Вестник "Правда" описал филма като шедьовър и не споменал нито дума за заличения революционер. Предишният главен редактор на „Правда" Сергей Перески бил сред хората, изчезнал безследно заради това, че си позволили да критикуват Сталин.
— Хартията свърши — каза стюардът.
— Още колко има до Стокхолм? — попита Хари.
— Около час, сър. — Стюардът се поколеба. — Имам още един източник, който би могъл да ви свърши работа.
— Съгласен съм на всичко, само да не изгубя цял час.
— Имаме две разновидности — каза стюардът. — Първа и икономична класа, но според мен икономичната ще е по-подходяща, защото е по-плътна и не попива толкова много.
Когато стюардът се появи с руло в едната ръка и кутия в другата, двамата се закискаха като момчета. Хари прие съвета му и избра икономичната.
— Между другото, сър, много харесвам книгите ви.
— Тази книга не е моя — отвърна Хари и продължи да пише.
Според друг упорит слух на младини Сталин бил двоен агент и освен че бил сред най-доверените сътрудници на Ленин, работел и като агент на царската тайна полиция. Когато враговете му научили за редовните му срещи с тайната полиция, Сталин заявил, че ги вербува като двойни агенти, и всеки, който докладвал за него, изчезвал загадъчно малко след това. Така никой не може да каже за коя страна е действал Сталин. Един циник изказал предположението, че за печелившата; този човек също изчезнал безследно.
Хари спря за момент, за да си припомни началото на следващата глава.
Вече сигурно се питате дали се страхувах за собствения си живот. Не, защото бях като тапет — просто се сливах с фона и никой не ме забелязваше. Повечето хора от вътрешния кръг на Сталин дори не знаеха името ми. Никой не е търсил мнението ми за каквото и да било, нито пък подкрепата ми. Аз бях апаратчик, младши служител без никакво значение. и ако ме бяха сменили с друг тапет, щяха да ме забравят след не повече от час.
Работех в Кремъл от малко повече от година, когато за първи път си помислих дали да не напиша мемоари за човека, за когото никой не смееше да говори по друг начин освен почтително — дори зад гърба му. Мина обаче още година преди да събера кураж да напиша първата странира. Три години по-късно, когато увереността ми се засили, всяка вечер се връщах в малкия си апартамент и написвах по една-две страници за онова, което се бе случило през деня. И преди да си легна научавах всичко наизуст, подобно на актьор, научаващ репликите си, след което унищожавах написаното.
Толкова се страхувах да не ме хванат, че докато пишех, Елена седеше до прозореца и наблюдаваше за неканени гости. Във всеки един момент бях готов да хвърля листа в печката. Но никой не ми дойде на гости, защото никой не ме смяташе за заплаха за никого.
— Моля, закопчайте коланите си. След няколко минути ще кацнем в Стокхолм.
— Мога ли да остана в самолета? — попита Хари.
— Боя се, че не, сър, но имаме първокласна чакалня, където ще сервират закуска и където несъмнено ше намерите безкрайни запаси от хартия.
Хари слезе от самолета пръв и след минути седеше на една маса в чакалнята с кафе, няколко вида бисквити и купища машинописна хартия. Сигурно беше единственият, който се зарадва, че полетът ще закъснее поради механична повреда.