По-силно от меча
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #5
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По-силно от меча». Краткое содержание книги:
Когато посещава издателя си в Ню Йорк, Хари Клифтън научава, че е бил избран за президент на Асоциацията на английските писатели и незабавно започва кампания за освобождаването на писателя Анатолий Бабаков. Престъплението на Бабаков е, че е написал книга под заглавие Чичо Джо, унищожително свидетелство за това какво е да работиш за Сталин. Хари е така твърдо решен да постигне освобождаването на Бабаков, че излага собствения си живот на риск. Съпругата му Ема, която е начело на Барингтън Шипинг, е изправена пред последиците от атаката на ИРА срещу Бъкингам. Някои членове на борда смятат, че тя трябва да подаде оставка.
Сър Джайлс Барингтън е вече министър и изглежда готов за още по-важен пост.
В Лондон синът на Хари и Ема — Себастиан, бързо си изгражда име в банка Фартингс и предлага брак на красивата млада американка Саманта. Но презреният Ейдриън Слоун няма да спре пред нищо, за да премахне съперника си.
Завладяващата сага Хрониките на Клифтън на Джефри Арчър продължава. Спиращата дъха история на семейство Клифтън и семейство Барингтън продължава с характерните обрати, направили автора един от най-популярните писатели в света.
Когато решил да издигне внушителна статуя в чест на Сталин, кметът на Романовская Яков Булгуков се изправил пред потенциално опасен проблем. Статуята била два пъти по-голяма от човешки ръст и се издигала на брега на Волго-Донския канал. Всяка сутрин кметът изпадал в ужас, когато идвал на работа и виждал, че главата на вожда е покрита с курешки. Булгуков намерил драстично решение на проблема — наредил по главата на статуята да пуснат ток. Един служител бил натоварен със задачата всяка сутрин преди изгрев слънце да събира убитите птички.
Хари се съсредоточи и започна третата глава.
Сталин имаше лично подбрани охранители начело с генерал Николай Сидорович Власик, на когото доверяваше живота си. Трябваше да му се доверява заради многото врагове, които си създаде с чистките, целящи премахването па всеки потенциален съперник, сегашен или бъдещ. Бе изгубил броя на хората, които един ден се радваха на благоразположението му, а на следващия изпадаха в немилост. Достатъчно бе негов довереник само да намекне, че някой крои заговор, и въпросният човек изчезваше безследно. Сталин не вярваше в ранното оттегляне и в пенсионирането. Веднъж ми каза, че ако убиеш един човек, ставаш убиец, но убиеш ли хиляди, това вече е просто статистика.
Сталин се хвалеше, че личната му охрана е класи над Сикрет Сървис, охраняващи президента на Съединените щати, и това не беше далеч от истината. Когато вечер напускаше Кремъл на път за дачата си и когато се връщаше на сутринта, Власик винаги бе плътно до него, готов да посрещне куршума на евентуален атентатор, макар че по деветкилометровия маршрут непрекъснато патрулираха три хиляди въоръжени агенти, а бронираната му лимузина ЗИЛ рядко се движеше с по-малко от 130 км/ч.
Когато повикаха пътниците да се качат на борда, Хари беше на седемдесет и деветата страница от ръкописа; междувременно Сталин гледаше на себе си като на нещо средно между Хенри VIII и Екатерина Велика. Хари отиде до гишето и попита:
— Може ли да сменя полета си с някой по-късен?
— Разбира се, сър. След два часа излита самолет за Амстердам, но за съжаление връзката за Лондон е чак след четири часа.
— Идеално.
46
На следващата сутрин Джайлс прочете подписаното признание на Уилям Уоруик на първата страница на „Таймс" и дълго не успя да спре да се смее.
Как не бяха забелязали, че подписът не е на Хари? Предположи, че руснаците така са бързали да пуснат признанието на международната преса преди завръщането му в Англия, че са се издънили. Подобни неща се случваха често, докато Джайлс беше министър, но гафовете рядко стигаха по-далеч от пресотдела. Спомни си, че при посещението си в Америка малко след войната Чърчил помолил посолството да му уреди среща с видния философ Айзая Бърлин, но вместо с него се наложило да пие чай с композитора Ървинг Бърлин.
Снимките на Хари се мъдреха на първите страници на повечето вестници, а на вътрешните имаше обширни материали за популярния писател и дългата му битка за освобождаването на Анатолий Бабаков.
Карикатуристите също имаха напрегнат ден и изобразяваха Хари или като св. Георги, поразяващ змея, или като Давид, повалящ Голиат. Любимата карикатура на Джайлс обаче беше от "Дейли Експрес", на която Хари се дуелираше с перо за писане срещу мечка със счупен меч. Текстът отдолу гласеше: "По-силно от меча“.
Джайлс още се смееше, докато прочиташе за втори път признанието на Уилям Уоруик. Предположи, че в Русия ще се търкалят глави, при това в буквалния смисъл.
— Какво ти е толкова смешно? — попита Ема, когато дойде да закуси. Изглеждаше така, сякаш ѝ трябва още здрав сън.
— За един ден Хари успя да злепостави руснаците повече, отколкото Външно министерство за цяла година. Има и още по-добра новина. Само погледни „Телеграф“. — Той вдигна вестника, за да ѝ покаже заглавието.
УИЛЯМ УОРУИК ПРИЗНАВА, ЧЕ Е ШПИОНИН
— Изобщо не е за смях — каза Ема, докато отместваше вестника. — Ако беше в Русия, когато са излезли първите бройки, заглавието щеше да е съвсем различно.
— Е, поне погледни на нещата откъм добрата страна.
— Има ли такава?
— Разбира се, че има. Досега всички питаха защо Хари не те подкрепя в съда. Е, сега всички знаят, което няма как да не повлияе на журито.
— Само дето Вирджиния се представи блестящо. Беше по-убедителна от мен.
— Подозирам, че заседателите вече са разбрали що за стока е.